Общество

Зад кулисите на Националната опера

Вълнуващият разказ на едно момиче от града за разходката му зад кулисите на Националната опера.

Зад кулисите на Националната опера

[[quote:0]] За първи път влязох в Националната опера като шестгодишно дете. И поради късмет или щастлива съдба – влязох през служебния вход, като малък участник в оперно представление. Спектакълът беше „Бохеми“ и всички момиченца бяхме облечени в старовремски роклички и с навити на масури коси. В следващите години операта стана обичайно място за мен – аз и приятелките ми от детския хор сме прекарали безброй вечери, обикаляйки по етажите, надничайки в гримьорните и залите за репетиции на балета, където в тъмното се криехме и се правехме на „истински“ балерини на станката и запомняхме завинаги онзи неповторим аромат на прах, дърво и талк. Там, отзад, беше магията.

Днес видях тази магия в очите на детето си, което за първи път заведох зад кулисите. В рамките на Нощта на театрите, Софийската опера прави безценен подарък на почитателите си – обиколка из сградата с придружител. Обиколките са само за 15 човека, през половин час и вече са запълнени до късния следобед. Започва се от официалното фоайе, в което операта прави пресконференциите, минава се през ВИП ложата и после следва наистина интересното – шестте етажа с гримьорни, зали и стаи за костюми и дълги коридори, в които има сандъци, надписани с познати имена „Дон Карлос“, „Бал с маски“, „Евгений Онегин“ и други, пренасяни по турнета или до складове и помнещи много велики имена.

Всички хора, които работят в операта, са наистина влюбени в нея – това личи по вниманието, с което докосват костюмите, по това как помнят всяка история, всяка година и случка като свои. На единия етаж ни показаха портрет на певицата Илка Попова, голямата любов на великия Шаляпин. Дамата от операта ни разказа не само легендата за тяхната любов, но и историята на портрета, намерен преди две години на тавана на операта и рисуван от известната художничка Мара Йосифова. А в гримьорната на балетистите се появи Марта Петкова и ни разказа за турнето в Англия, завършило преди броени дни и за любимите си пачки и палци.

Обиколката завършва в централното фоайе с разказ за историята на самата сграда и, ако човек вече не е очарован от видяното, то там просто не може да остане равнодушен – от изложбата с костюми от най-известните представления, някои шити за Гена Димитрова или Райна Кабаиванска, до интересните подробности за това уникално здание, което няма аналог в света. [[more]] Националната опера е дело на архитект и инженер Лазар Парашкеванов, който използва уменията и от двете си специалности, за да изгради конструкция с перфектна акустика и еднакво съвършен външен вид. Възползвайки се от различните височини на двете улици – „Врабча“ и „Дондуков“, архитектът прави цялата сграда като раковина – като един огромен музикален инструмент, в който звукът се движи и вибрира. Освен това поръчва всички дървени облицовки в залата от дървесни видове, от които се правят музикални инструменти и ги лакира с лак за цигулки. Всички стени в операта са двойни за резонанс, таванът е направен по специален начин на няколко нива, а в стените има вградени гърнета. За резонанс на обертоновете са оставени кухини под дървения под, с цел по-добра акустика са изградени дори и подземните помещения. Крайният резултат е зала с изумителна акустика и всеки от нас, който е имал удоволствието да я посети, може да го потвърди. За съжаление, самият Лазар Парашкеванов бил недолюбван от социалистическата власт като буржоазен архитект, учил „на Запад“, и не получава никакво признание за огромния си труд – на сградата на операта той посвещава 6 години от живота си между 1947 и 1953 г.

Независимо дали сте любители на операта или просто обичате София – тази обиколка е един чудесен повод да се докоснем до нещо красиво и да заобичаме малко повече своя град.

В събота, 19 ноември 2016 г. между 10 и 16 часа, в рамките на Нощта на театрите, отново ни очаква възможност да надникнем зад кулисите на храма на оперното изкуство.