ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Зад "възпитателния шамар" стои болно общество

Зад "възпитателния шамар" стои болно общество
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Искам за момент да си представиш, че си малка и безпомощна.  За всичко, от което се нуждаеш, зависиш от двама души, които за теб са целият свят. Те те хранят и обличат, към тях се обръщаш, когато те е страх, те задават границите на всичко сигурно и познато. Сега си представи, че тези двама души настояват, че винаги са прави – по-добре от теб знаят дали ти е студено или топло, дали имаш основание да си тъжна, изнервена или уплашена, дали имаш право на “капризи” какво да облечеш, какво да ядеш и на кого да дадеш прегръдка.

И когато направиш нещо, което не трябва, не знаеш какво ще последва. Дали ще ти крещят? Дали ще те ударят?

“Е, хайде сега, чак пък толкова”, ще си кажеш, скептична. Може би вече дори се чудиш дали да дочетеш този текст. Може би се съмняваш, че децата изпитват чак такива емоции – страх, несигурност, трудност да примирят образа на родителя, който ги обича и се грижи за тях, с този на родителя, който ги “шамаросва”. 

Противно на съвременните тенденции в психологията, за които детето е малка личност, която да бъде доизградена с много търпение и внимание, в България като че ли още се шири схващането, че децата са нещо средно между компютър, който да бъде програмиран, и зверче, което да бъде дресирано.

Всяко твърдение, че родителството е умение като всички други умения, което следва да бъде развивано, се отхвърля като “западна пропаганда” – вие нас ли ще ни учите?!

Очевидно наглостта на норвежците е преляла всякакви чаши… 

Няма да лъжа, много ми е болно понякога. Когато миналата година държавата ни отхвърли конвенцията за превенция на насилието над жени и момичета, бях бясна, отчаяна, разочарована. Мятах дрехи в куфара и си обещавах, че повече няма да отделя една минута от времето си да се терзая за “тая забравена от Бога държава”. Обаче не мога.  Не е толкова лесно да спре да ти пука за мястото, където си отраснала,

    Има още...