Общество

Защо корейските жени не искат семейство?

Как корейките казват "не" на неравноправието.

Защо корейските жени не искат семейство?

Снимка: Pexels

Не само в България правителството се е загрижило за "естествения прираст". Докато тук обаче различни фигури от обществения и политически живот правят от мухата слон, то в Южна Корея на дневен ред все повече стои въпросът: кой ще плаща пенсиите на застаряващото население? Статистиките са красноречиви – спадът в раждаемостта в Южна Корея ще доведе до естествено отмиране на населението на страната до 2750 г., ако не се предприемат навременни мерки. На какво обаче се дължи тази тенденция и защо "жените не раждат"?

Патриархалното корейско общество, според което жената е притежание на семейството си, прави брака непривлекателна опция за все по-голям процент млади корейки. От жената в Южна Корея не само се очаква да загърби кариерното си развитие, успехи и цели след като сключи брак, но и съществува практика компаниите да се разделят със служител, ако тя забременее. Така корейските жени се оказват изцяло икономически зависими от съпрузите си (в страна, в която домашното насилие все още е сериозен, но табуизиран проблем), с много малко перспективи пред себе си: да бъдат домакини и майки или да се примирят с нископлатени позиции. 

Въпреки че възможностите за корейските жени извън дома са се увеличили, то отговорностите на корейските мъже в дома не са. Иначе казано – веднъж сключила брак, корейската жена поема цялата грижа за дома и децата и се разделя с професията си и личните си цели и амбиции. 

За да се справи с проблема, корейското правителство отделя 198.22 милиарда долара за подпомагане на семейството между 2006 и 2018 г. Финансовите помощи за отглеждане на дете обаче не са достатъчни. Според корейските жени голяма част от възприетите мерки (през 2016 е публикуна карта на жените във фертилна възраст) са "неадекватни" и унизителни. Корейките настояват гласовете им да бъдат чути, вместо телата им да бъдат възприемани като "фабрики за бебета", които да произведат следващото поколение пазарен труд. 

Корейският пример може да бъде ценен за българското общество и правителство. Въпреки че 89.5% от българите подкрепят правото на легален аборт, абортът не изчерпва целия спектър от репродуктивни права, които една жена трябва да има, за да планира семейство. Правото на безопасно и достойно раждане (което също не е на висота в страната ни), както и правото да живее без страх от насилие са в основата на здравото семейство. 

Спадът на раждаемостта в една страна е показател за отношението към жените. Отказът на корейките да създават семейство за пореден път показва, че жените имат нужда не само от "детски помощи", за да изберат да станат майки. Партньор, който се включва в домакинските задължения, възможност да се върнат на работа, работно време, което позволява на родителите (мъже и жени) да съвместяват кариерата със семейството, както и достойно и равноправно отношение са сред факторите, които подпомагат раждаемостта. Крайно време е да проумеем, че когато не се вслушваме в нуждите на жените, цялото общество страда.    

 

Скандалните послание не стимулират раждаемостта!