ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Защо умните хора вярват в митовете за коронавируса?

Защо умните хора вярват в митовете за коронавируса?

Много умни хора падат в клопката на опасните лъжи около коронавируса. Защо? И как можем наистина да се предпазим от дезинформацията? Защото едно е да знаем, че всяка здравна криза поражда пандемия от дезинформация, друго обаче е да пресеем лъжата от истината, особено ако нямаме лукса да погледнем на проблема от дистанцията на времето.

Сигурно помните, че през 80-те и 90-те на XX век медии, организации и отделни хора непрекъснато спекулираха около болестта СПИН. Говореше се, че вирусът ХИВ е създаден от правителствена лаборатория, прокарваха се идеи, че тестовете за ХИВ са ненадеждни, като крайните твърдения увеличаваха рисковото поведение и изостряха кризата.


Рекордно повишение на газа от 1 август
ОТ ГРАДА
12 авг 2022 | Общество

Рекордно повишение на газа от 1 август

Цената на газа скача с рекордните 60 %, след като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди увеличението...

Сега виждаме ново попълнение от фалшиви новини – този път около пандемията на коронавирус. От това кое е причинило епидемията, до това как можем да предотвратим разболяването. Идеи, които могат не само да разклатят психиките ни, но и съвсем буквално да ни убият. Оказва се например, че в Иран повече хора са умрели от употребата на дестилиран етилов алкохол, отколкото от самия вирус. И всичко това, защото в социалните мрежи се разпространяваше твърдението, че чистият алкохол може да ни предпази от Covid-19. 

Но дори на пръв поглед безобидни идеи биха могли да ни дадат лъжливо чувство за сигурност, да подложат под съмнения политиките на правителствата, както и да разрушат доверието в здравните служители и организации. Според анкета на YouGov и The Economist от март 2020 г. 13% от американците вярват, че Covid-19 е измама, докато 49% смятат, че епидемията е причинена от човешка грешка. И макар да се надяваме, че интелектът и образованието ще ни помогнат да пресеем фактите от измислицата, се оказва, че все повече образовани хора попадат в клопката на дезинформацията

Как да "пресеем" истината от лъжата в новинарския поток? 

Всеки ден сме бомбардирани с информация и затова често разчитаме на интуицията си да решим дали нещо е вярно. Както BBC Future пишат, доставчиците на фалшиви новини могат да накарат съобщението им да се възприеме като "истина" чрез няколко прости трика, които някак ни обезкуражават да проявим елементарно критично мислене, като например да проверим фактите чрез достоверни източници. 

Ерин Нюман от Австралийския национален университет смята, че просто присъствието на изображение заедно с изявление води до увеличаване на доверието в истинността на изказването. Едно елементарно изображение на вирус, придружаващо най-общо твърдение за ново лечение, да речем, може да не представи доказателство за самото твърдение, но ни помага да "визуализираме" една обща идея и да я приемем за вярна.

Именно затова дезинформацията включва описателен език и запомнящи се лични истории, които "легитимират" истинността ѝ. Тя също съдържа най-общи факти или цифри, за да накарат лъжата да се почувства като убедителен факт, позволявайки ѝ да се "закачи" към нашите предишни знания. Ето защо колкото по-често виждаме едно и също изявление в социалните мрежи или в телевизионните предавания, толкова повече си мислим, че е вярно, дори и в началото да сме поставяли под съмнение тезите. 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...