Много умни хора падат в клопката на опасните лъжи около коронавируса. Защо? И как можем наистина да се предпазим от дезинформацията? Защото едно е да знаем, че всяка здравна криза поражда пандемия от дезинформация, друго обаче е да пресеем лъжата от истината, особено ако нямаме лукса да погледнем на проблема от дистанцията на времето.
Сигурно помните, че през 80-те и 90-те на XX век медии, организации и отделни хора непрекъснато спекулираха около болестта СПИН. Говореше се, че вирусът ХИВ е създаден от правителствена лаборатория, прокарваха се идеи, че тестовете за ХИВ са ненадеждни, като крайните твърдения увеличаваха рисковото поведение и изостряха кризата.
Сега виждаме ново попълнение от фалшиви новини – този път около пандемията на коронавирус. От това кое е причинило епидемията, до това как можем да предотвратим разболяването. Идеи, които могат не само да разклатят психиките ни, но и съвсем буквално да ни убият. Оказва се например, че в Иран повече хора са умрели от употребата на дестилиран етилов алкохол, отколкото от самия вирус. И всичко това, защото в социалните мрежи се разпространяваше твърдението, че чистият алкохол може да ни предпази от Covid-19.
Но дори на пръв поглед безобидни идеи биха могли да ни дадат лъжливо чувство за сигурност, да подложат под съмнения политиките на правителствата, както и да разрушат доверието в здравните служители и организации. Според анкета на YouGov и The Economist от март 2020 г. 13% от американците вярват, че Covid-19 е измама, докато 49% смятат, че епидемията е причинена от човешка грешка. И макар да се надяваме, че интелектът и образованието ще ни помогнат да пресеем фактите от измислицата, се оказва, че все повече образовани хора попадат в клопката на дезинформацията.
Как да "пресеем" истината от лъжата в новинарския поток?
Всеки ден сме бомбардирани с информация и затова често разчитаме на интуицията си да решим дали нещо е вярно. Както BBC Future пишат, доставчиците на фалшиви новини могат да накарат съобщението им да се възприеме като "истина" чрез няколко прости трика, които някак ни обезкуражават да проявим елементарно критично мислене, като например да проверим фактите чрез достоверни източници.
Ерин Нюман от Австралийския национален университет смята, че просто присъствието на изображение заедно с изявление води до увеличаване на доверието в истинността на изказването. Едно елементарно изображение на вирус, придружаващо най-общо твърдение за ново лечение, да речем, може да не представи доказателство за самото твърдение, но ни помага да "визуализираме" една обща идея и да я приемем за вярна.
Именно затова дезинформацията включва описателен език и запомнящи се лични истории, които "легитимират" истинността ѝ. Тя също съдържа най-общи факти или цифри, за да накарат лъжата да се почувства като убедителен факт, позволявайки ѝ да се "закачи" към нашите предишни знания. Ето защо колкото по-често виждаме едно и също изявление в социалните мрежи или в телевизионните предавания, толкова повече си мислим, че е вярно, дори и в началото да сме поставяли под съмнение тезите.
Sharing or caring – споделянето на "новина" заради одобрение?!
Дори само елементарното повтаряне на изявления – независимо дали в един и същ текст, или в множество съобщения, може да повиши "истинността" чрез увеличаване на чувството за познатост. Всъщност импулсът тук не е да проверим истинността и достоверността на някое твърдение, а да помислим дали то ще доведе до очакваните реакции, ако го споделим на стената във Фейсбук.
Или може би чрез "споделянето" можем да прехвърлим отговорността върху другите, за да могат те да преценят дали да продължат нататък. Повечето хора споделят мисленето, че дори една информация да е само отчасти истина, тя би могла да бъде полезна на другите. А ако е откровена лъжа, споделянето ѝ е безобидно. Но това не е точно така. Независимо дали става въпрос за ефективни методи за домашно лечение, или за конспиративни теории, в които са намесени правителства или илюминати, фалшивите новини отвличат хората от очевидното.
Как да демитологизираме митовете?
Ако трябва да се борим с развенчаването на митове, не трябва да го правим прекалено сложно. А да се поучим от механизмите по прокарване на фалшивите новина. Борбата с тях трябва да бъде със същия арсенал от оръжия – истините да бъдат представяни на достъпен език, по възможност с допълнителни визуализации и графики. Вече не е достатъчно да приложим легитимен аргумент, а да направим така, че да спестим излишното проблематизиране. Трябва да представим информацията "смляна", за да не се налага да се обременяваме читателите и зрителите с допълнителни анализи и претегляне на аргументи "за" и "против".
И да не повтаряме митовете, защото една лъжа, която е повторена няколко пъти, се превръща в истина. А от такива "истини" наистина нямаме нужда, когато говорим за борба за човешки животи.
