Защо тичах на организирания от фондация "Една от 8" съботен run с розова поличка в подкрепа на жените с рак на гърдата? [[more]] За да съм средство за финансова подкрепа от спонсори.
За да го напиша в "Момичетата от града".
За да го прочетеш ти.
За да се прегледаш.
Моето семейство също е част от световната статистика. За голямо съжаление, с Две от 8.*
През май 2011 г. загубихме моята свекърва. През юли същата година – моята леля. Едната се бореше с болестта по-малко от година. Другата – цели 15 години. В голяма степен тяхната загуба се дължеше на късна диагностика.
Почитам ги всеки ден в мислите си. Но днес беше особено специално. Защото редом до мен застана съпругът ми. И обу розовата поличка.
Може би заради жената, която някога е наричал мамо; заради ръката, която го е завивала в детството; заради топлите зелени очи, които са го окуражавали във всичките им 36 години заедно. Сигурна съм, че преди, по време или след това тичане подобни картини са набраздявали небето на неговите мисли. Защото знам и за една друга статистика: мъжете са точно толкова чувствителни, колкото и жените, но значително по-рядко говорят за своите емоции.
Мисля, че е тичал и заради жената, която ляга вечер до него, както и за тази, която вече 11 години е негова дъщеря. И му благодаря! От името на всички тези жени.
Време е за преглед. Превенцията не е кауза, тя е начин на живот.
А преди и след октомври (месецът за борба с рака на гърдата) историите остават:
Bob Carey and The Tutu Project
*Според данни на фондация "Една от 8" в САЩ една от всеки 8 жени е с рак на гърдата.
