Защото е женско списание, в което има само авторски материали, които не са преведени или откраднати от някъде и няма да ги прочета в никое друго списание. Защото не слага на корицата си знаменитости, които искат да одобряват снимките си и не публикува интервюта с хора, които искат да одобряват текста предварително. Защото не пише за диети, никога и никога не публикува материали за каквито и да е процедури, свързани с пластична хирургия. Защото никога не показва лицата на децата на звездите, дори ако от това ще спечели.
И да, това не е българско списание, това е британският Vogue, чийто лоялен читател съм от години. И това по-горе са част от причините, поради които не съм лоялна към нито едно българско списание и поради които българската преса изобщо не може да се похвали с верни читатели. Факт е, че понякога и родните журналисти ни радват с някой добър материал, например интервюто с Нана в Ева, за което Куси писа наскоро. Но всичко това задължително е съчетано в един брой с най-различни – и, да – безразборно подбрани преводни материали, рекламни публикации и открит PR на всякакви продукти и процедури, които са ми безинтересни и често пъти откровено досадни.
В юлския брой на Vogue, наречен Ageless Issue и посветен на стила на жените на всяка възраст – на тази тема традиционно е посветен един брой в годината – са разказани много истории, които ме накараха да прочета цялото списание като книга, както обикновено. Има доста голям стайлинг с дрехи, които могат да са гръбнак на гардероба на всяка жена, на всяка възраст – и обратно на очакванията ни не става въпрос за бели ризи и черни поли, а напротив, за много цветни дрехи, защото всъщност какво по-хубаво от едно наистина пъстро палто или пуловер – ефектни са за всяка възраст. Има интервю със 79-годишната Йоко Оно, която не спира да учи и да се развива и с доста други жени над 40, които отдавна не се ръководят в живота си от тенденции, а само от вкуса си, от изкуството и от спомените си. Изобщо това е една централна тема в броя – дрехите, които наследяваме от бабите, майките си и дори от бащите си и как можем да ги носим с онова специално чувство, което само близостта със семейството ни дава. Една стилна фотосесия в моно цветове, но с ужасно шарени маратонки – прекрасна тенденция за бързащи градски момичета и статия за цветните лакове на лятото със специални съвети от Питър Филипс (шеф на козметиката на Шанел) – важно е да не се носи еднакъв цвят лак на ръцете и краката – ако на ръцете е фуксия, на краката да е ярко червено и обратното.
И затова ще продължавам да чета това списание…
