ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Защо жените, като се омъжат, в един момент заприличват на лелки?

Защо жените, като се омъжат, в един момент заприличват на лелки?

 Това е въпрос, който доста често си задавам като се огледам наоколо. Не мога да разбера защо повечето жени, които се омъжат, изведнъж престават да се грижат за себе си. За външния си вид, за душата си, за своето АЗ. После някак се учудват, че мъжът им вече не ги забелязва... Не че не съм наясно какво се очаква от една омъжена жена – практически ВСИЧКО. Това не е странно, защото от векове по нашите територии жените се третират като домашни прислужнички и детегледачки. Чувала съм дори една ужасна поговорка, която гласи нещо от сорта на: „На една жена й дай една коза и няколко деца, за да не вдига глава”. Тя, разбира се, датира от доста отдавна, но аз лично забелязвам, че е доста актуална и сега. Не вярвам обаче това да се промени, ако ние не започнем да действаме. Защо жените трябва да вършат всичко, а мъжете просто така напълно естествено не трябва да правят нищо? Не омаловажавам  факта, че повечето мъже изкарват повече пари от половинките си, това всъщност е световно известно. Мъжете получават почти с 20% повече спрямо жените в същия сектор. Но, не това има значение в случая. Важното е, че и те, и ние работим, и то не малко. И изведнъж видиш ли, като се прибере, българската жена трябва за започне да шета: подрежда, готви, учи с децата и какво ли още не... И се учудваме после, че тя горката е забравила за себе си. Някак така загубена в графика, тя е пропуснала да резервира малко време за своето АЗ. Бавно и почти неусетно, пъргавата и стройна невеста се е превърнала в тромава и сприхава лелка. Вечно недоволна от живота, явно незабележима за мъжа си и видимо увехнала за околните. Докато в един момент не се види в огледалото и не успее да разпознае себе си. Дори очите и, онези искрящи звезди, са заприличали на две черни и бездиханни черни дупки.
 
А той, мъжът й дори има наглостта да започне да недоволства независимо дали явно или скрито. Оглежда се наоколо за нещо по-младо и по-свежо. И не за друго, а защото тя неговата на нищо не е заприличала. Без да си дава сметка, че той я е задушил в смъртоносната хватка на бездушния балканец. Без да осъзнава, че е изпран, изгладен и нахранен благодарение на нейните постоянни усилия вкъщи да угоди на него и на постоянно изискващите им деца. Заровила дълбоко в себе си своята женственост българската жена започва бавно, но сигурно да се превръща в прахосмукачка, постоянно бучаща и поглъщаща всички боклуци наоколо.
 
Моля ви, излезте от този порочен кръг. Заявете своето място под слънцето. Не е толкова фатално ако днес не сготвите или изчистите, а просто отидете на фризьор. Погрижете се за външния си вид не заради човека до вас, а заради себе си. Вероятно в началото на него няма да му хареса, но какво от това? Да вземе да свърши нещо той вкъщи когато се прибере от работа. Сигурна съм, че е уморен, но тя не е ли уморена също? Тя не заслужава ли да се опъне на дивана с малка женска книжка? Не заслужава ли признание за всичките и постоянни усилия или може би фактът, че изкарва по-малко я задължава да работи повече, за да компенсира това? Не, не мисля така! Напълно съм убедена, че тя заслужава повече. Внимание, обич, време за себе си. И това не е егоизъм, а просто необходимост. Пълна и вопиюща нужда от почивка. Възможност да се отърси от всекидневните проблеми и задължения, за да прозре личните си потребности. Не казвам, че трябва да спрем да се грижим за семействата си, че нали затова сме ги създали, за да им се отдадем и да ги обичаме. Но, защо трябва да престанем да обичаме и личното си АЗ. То също има нужда от внимание. То също има нужди от постоянни и редовни грижи, защото в един момент просто ще ни напусне и ще изгубим себе си!

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...