Общество

Заслужаваме много повече от меча на хан Кубрат

Все пак Ермитажът е един от най-важните световни музеи, където и последната рисунка, забравена в мазето, е от значение, а София е двумилионен европейски град, нали?

Заслужаваме много повече от меча на хан Кубрат

В София може да се види на живо мечът на хан Кубрат. Ако бяхме нормална държава, около този предмет, показан в рамките на мистичната Седмицата на Ермитажа в София, щяхме да видим и голяма, богата изложба, обгрижена от куратори с въображението на Уес Андерсън, щяхме да платим 20 евро за вход, щяхме да обогатим културата и сърцата си с терабайти историческа и художествена информация и да излезем от галерията, усмихнати и с ленена брандирана торбичка и каталог за спомен. Все пак Ермитажът е един от най-важните световни музеи, където и последната рисунка, забравена в мазето, е от значение, а София е двумилионен европейски град, нали?

Това изглежда няма да се случи, защото изложбата "Мечът на хан Кубрат", която се организира в рамките на Седмицата на Ермитажа в София и е "по инициатива на министър-председателя г-н Бойко Борисов и с активното съдействие на министъра на културата г-н Боил Банов" (не се шегувам, така пише в сайта на Националната галерия), е черна дупка откъм повече информация. Наистина изглежда, че се състои само от два предмета (!), защото освен стабилната соц реторика, в която е издържано съобщението за изложбата, не разбираме какво съдържа тя, не разбираме нищичко за идеята и обема на тази изложба, има ли гидове например, а цената сигурно е два лева, защото никой не си е направил труда да я обяви никъде. 

Задавам си и въпроса защо мечът и пръстенът са изложени в Двореца, който е художествена галерия, а не са център на изложба в Националния исторически музей, където поне има предмети, които да ги свържат с епохата...

Източник: БГНЕС

От информацията в Интернет става ясно, че Седмицата на Ермитажа са всъщност три съпътстващи "Мечът на хан Кубрат" събития. Тази изложба не е в "рамките на седмицата", както е обявено – събитията са в "рамките на изложбата". Едното от тях е прожекция на два документални филма на 24 май, но нищо не сте изпуснали – поне единият (а вероятно и другият) се намира в YouTube канала на Ермитажа. Другите две събития, с които се изчерпва седмицата, са лекции за хора със специфични интереси, като не се съмнявам, че ще са полезни за специалистите по реставрация на кавалетна живопис и ще привлекат някаква публика. Така че в Седмицата на Ермитажа, от информацията, която е "налична", най-интересното всъщност за мен е откриването на YouTube канала на музея, който е страхотен!

Защо казвам тези неща – защото заслужаваме повече. Не само заслужаваме, имаме възможност за повече от това мероприятие, изпълнено на ниво "Ханку Брат"

Аз мога да преживея спокойно живота си, след като съм видяла само снимка на меча на хан Кубрат.  Но София е европейска столица, където стандартът вече е изравнен с този на средноголям европейски град. Хората имат и културата, и средствата да видят и преживеят много по-амбициозни събития по инициатива на хора, които разбират от история и изкуство и са чели повече от една книга в живота си.

Изобщо нямам съмнение, че доцент д-р Иля Ахмедов от отдел "Източна Европа и Сибир" в Ермитажа,  който е куратор на изложбата "Мечът за хан Кубрат", си е свършил професионално работата в рамките на скромното задание. Мащабът обаче изглежда, че не излиза извън очакването за някакъв тип поклонение пред меча на хан Кубрат. Каквато предполагам, че е била основната идея. 

До 30 юни все ще мина покрай Двореца и ще го видя този меч. Но не заслужаваме ли повече? Много повече. Защото хан Кубрат не е кой да е. Той поставя началото за нас. Защото мястото, където е намерен мечът, може би е важно. Защото не става въпрос за безмозъчен патриотизъм, а за шанс да научим нещо истинско и да си дадем парите за нещо, което си заслужава. И в крайна сметка, защото този меч сигурно няма да дойде отново в София в следващите сто години.

Ако искате да научите повече за "Мечът на хан Кубрат" и какво е значението му, продължете напред ...


Съкровището на хан Кубрат

Ако има съкровище, което да дарим с титлата "най-важно" за отговора на въпроса кои сме и откъде идваме, това е съкровището на хан Кубрат. Нарича се "съкровище от Мала Пересшчепина" – място, което се намира близо до Полтава в Украйна.

На мястото, където е открито, се намира гробът на хан Кубрат. Там има и негов надгробен паметник, който съм имала късмета да видя лично. "Гробът" обаче е абсолютно символичен, няма доказателства, че това е мястото на неговото погребение. Има хипотеза, че може би това място е свързано със смъртта му, но по-вероятно е да не е така, защото липсват всякакви следи от погребална обредност, а съкровището е твърде голямо, за да придружава погребение. 

На 29 май 1912 година, пастирчето Фьодор Деркач открива златни предмети в степта. Мълвата се понася мигновено и към мястото се втурва цялото село Малая Перешчепина, за да изрови и прибере каквото може. Единственият, запазил хладнокръвие, бил учителят Виктор Парихин, който се насочил към Полтава, за да потърси помощ. Няколко дни след това от Москва изпратили археолога Зарецкий, служител на Ермитажа, за да се опита да събере плячкосаното. Заедно с въоръжена полиция той обиколил всеки дом и успял да върне 800 предмета с обща тежест 25 кг злато и 50 кг сребро.

Изключително разнообразни са тези предмети. Сред тях има сервизи със златни чаши, златни и сребърни съдове, колани и огърлици с изумруди, ритон, пръстени, златни монети, костни предмети като чуден гребен и фигура на кон от игра на шах. Голямата част от намереното е изложено в Ермитажа в експозицията "Великото преселение на народите". Защото в него има предмети от Византия и артефакти от Иран, Индия, Китай, Гърция, евразийските степи и дори предмети с мотиви на викингите и Кама Сутра.

Източник: БГНЕС

Предметите са разделени в три групи (степни, византийски, персийски). Според историците са придобити като плячка, внос или подаръци. Смята се, че това съкровище не е изровено изцяло, както и че една част от него е открадната, след като главният културен експерт на Райха Алфред Розенберг взима и отнася в неизвестна посока това, което са имали в Полтавския музей. 

Сред този миш-маш от предмети категорично е доказан и разчетен мечът на хан Кубрат, изработен в Източната римска империя, подарен му е от импратор Ираклий през 30-те години на VII век. Както и три пръстена. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от тях като „Ккубрату“ и „Кубрату Патрикиу“, което представлява доказана материална връзка с Велика България и хан Кубрат.

Кубрат е бил патриций, прекарал е голямата част от живота си в Константинопол, бил е християнин и е бил много близък до император Ираклий. Третият разчетен пръстен е на вуйчото на Кубрат – Органа. Този човек, Органа, е бил като Йода за Кубрат. Той е бил и един от най-уважаваните хора в Стара Велика България: подготвял е почвата за обединението на трите прабългарски племена, докато Кубрат е изучавал изкуството на държавността в Константинопол. Ханът е водил две войни, за да постави началото на държавата си – с тюрския хаганат и с арабския халифат. Държавата му е била подкрепена и призната от Византия на Ираклий, и то без това да му коства зависимост от империята. 

Кубрат умира през 650 година, а държавата му просъществува в един миг от времето. Но достатъчен, за да постави начало за всички нас.

Представяте ли си, този меч, който можем да видим днес в София, може би е бил до него, когато е дал завета на петимата си синове. Според Теофан Изповедник Кубрат е искал синовете му да се държат заедно и да не се разделят, за да запазят новата държава. Те обаче не успяват да устоят на натиска, разделят се и се преселват. Един от тях е хан Аспарух. И в неговата България живеем днес.  


За критичното мислене