ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жените, които убиха хиляди други жени

Жените, които убиха хиляди други жени

Лагерът в Равенсбрюк. Снимка:  Keystone-France/Gamma-Keystone/Getty Images

„Търсим здрави работещи жени на възраст между 20 и 40 години за работа във военен обект“, гласи обява в немски вестник от 1944 г. Тя обещава добра заплата и безплатен пансион, както и осигуряване на облекло. Обявата обаче умишлено пропуска да спомене, че осигурените дрехи са униформи на "Шуцщафел" (SS) – голяма паравоенна организация, ключова за Националсоциалистическата партия в Германия. А работното място е не просто военен обект, а концентрационният лагер за жени Равенсбрюк.

Днес от лагера не е останало почти нищо, разказва ВВС. На негово място има празно каменисто поле, разположено на около 80 км северно от Берлин. Там все още са разположени масивни постройки с дървени капаци и балкони, които представляват нацистка версия от 40-те години на средновековните немски вили. Това е мястото, където са живели жените надзирателки, някои дори с децата си. „Това беше най-красивото време в живота ми“, разказва една от тях десетилетия по-късно. От верандите надзирателките са се наслаждавали на гледка към близката гора и красиво езеро пред нея. Но от спалните си са  виждали окованите затворнички и комините на газовите камери, в които са ги изгаряли.

"Много посетители, които идват да разгледат, питат за жените тук. Няма толкова много въпроси за мъжете", разказва Андреа Генест, директорка на музея в Равенсбрюк. "Хората не предполагат, че жените могат да бъдат толкова жестоки."

Много от жените надзирателки в концентрационния лагер са произхождали от по-бедни семейства, напускали училище рано и са имали ограничени възможности за развитие. Работата там им е гарантирала по-високо заплащане, настаняване в комфортни условия и финансова независимост. „Било е по-привлекателно от работата във фабрика“, допълва д-р Генест.

Мнозина от тях са били и част от младежки нацистки групи, като са вярвали в националсоциалистическата идеология . "Чувствали са, че подкрепят обществото, като правят нещо срещу враговете му", разказва още тя. Около 3500 жени са работили като надзирателки в концентрационните лагери и всички те са започнали в Равенсбрюк, а по-късно да били прехвърляни на места като Аушвиц и Берген. Много от жените първоначално не са били наясно къде отиват да работят, но са оставали в лагерите на смъртта.

"Те бяха ужасни хора“, с98-годишната Селма ван де Пер, политическа затворничка.

Вижте разказа й на следващата страница

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...