На днешната дата през 1945 г. е освободен най-големият нацистки концентрационен лагер „Аушвиц-Биркенау“, където са убити над 1,1 милиона души. През 2005 година ООН обявява 27 януари за Международен ден за възпоменаване на жертвите на Холокоста.  

***

„Търсим здрави работещи жени на възраст между 20 и 40 години за работа във военен обект“, гласи обява в немски вестник от 1944 г. Тя обещава добра заплата и безплатен пансион, както и осигуряване на облекло. Обявата обаче умишлено пропуска да спомене, че осигурените дрехи са униформи на "Шуцщафел" (SS) – голяма паравоенна организация, ключова за Националсоциалистическата партия в Германия. А работното място е не просто военен обект, а концентрационният лагер за жени Равенсбрюк.

Днес от лагера не е останало почти нищо, разказва ВВС. На негово място има празно каменисто поле, разположено на около 80 км северно от Берлин. Там все още са разположени масивни постройки с дървени капаци и балкони, които представляват нацистка версия от 40-те години на средновековните немски вили. Това е мястото, където са живели жените надзирателки, някои дори с децата си. „Това беше най-красивото време в живота ми“, разказва една от тях десетилетия по-късно. От верандите надзирателките са се наслаждавали на гледка към близката гора и красиво езеро пред нея. Но от спалните си са  виждали окованите затворнички и комините на газовите камери, в които са ги изгаряли.

"Много посетители, които идват да разгледат, питат за жените тук. Няма толкова много въпроси за мъжете", разказва Андреа Генест, директорка на музея в Равенсбрюк. "Хората не предполагат, че жените могат да бъдат толкова жестоки."

Много от жените надзирателки в концентрационния лагер са произхождали от по-бедни семейства, напускали училище рано и са имали ограничени възможности за развитие. Работата там им е гарантирала по-високо заплащане, настаняване в комфортни условия и финансова независимост. „Било е по-привлекателно от работата във фабрика“, допълва д-р Генест.

Мнозина от тях са били и част от младежки нацистки групи, като са вярвали в националсоциалистическата идеология . "Чувствали са, че подкрепят обществото, като правят нещо срещу враговете му", разказва още тя. Около 3500 жени са работили като надзирателки в концентрационните лагери и всички те са започнали в Равенсбрюк, а по-късно да били прехвърляни на места като Аушвиц и Берген. Много от жените първоначално не са били наясно къде отиват да работят, но са оставали в лагерите на смъртта.

"Те бяха ужасни хора“, с98-годишната Селма ван де Пер, политическа затворничка.

Вижте разказа й на следващата страница