Общество

Жените, които убиха хиляди други жени

Истории от най-големия женски лагер в нацистка Германия

Жените, които убиха хиляди други жени

Лагерът в Равенсбрюк. Снимка:  Keystone-France/Gamma-Keystone/Getty Images

На днешната дата през 1945 г. е освободен най-големият нацистки концентрационен лагер „Аушвиц-Биркенау“, където са убити над 1,1 милиона души. През 2005 година ООН обявява 27 януари за Международен ден за възпоменаване на жертвите на Холокоста.  

***

„Търсим здрави работещи жени на възраст между 20 и 40 години за работа във военен обект“, гласи обява в немски вестник от 1944 г. Тя обещава добра заплата и безплатен пансион, както и осигуряване на облекло. Обявата обаче умишлено пропуска да спомене, че осигурените дрехи са униформи на "Шуцщафел" (SS) – голяма паравоенна организация, ключова за Националсоциалистическата партия в Германия. А работното място е не просто военен обект, а концентрационният лагер за жени Равенсбрюк.

Днес от лагера не е останало почти нищо, разказва ВВС. На негово място има празно каменисто поле, разположено на около 80 км северно от Берлин. Там все още са разположени масивни постройки с дървени капаци и балкони, които представляват нацистка версия от 40-те години на средновековните немски вили. Това е мястото, където са живели жените надзирателки, някои дори с децата си. „Това беше най-красивото време в живота ми“, разказва една от тях десетилетия по-късно. От верандите надзирателките са се наслаждавали на гледка към близката гора и красиво езеро пред нея. Но от спалните си са  виждали окованите затворнички и комините на газовите камери, в които са ги изгаряли.

"Много посетители, които идват да разгледат, питат за жените тук. Няма толкова много въпроси за мъжете", разказва Андреа Генест, директорка на музея в Равенсбрюк. "Хората не предполагат, че жените могат да бъдат толкова жестоки."

Много от жените надзирателки в концентрационния лагер са произхождали от по-бедни семейства, напускали училище рано и са имали ограничени възможности за развитие. Работата там им е гарантирала по-високо заплащане, настаняване в комфортни условия и финансова независимост. „Било е по-привлекателно от работата във фабрика“, допълва д-р Генест.

Мнозина от тях са били и част от младежки нацистки групи, като са вярвали в националсоциалистическата идеология . "Чувствали са, че подкрепят обществото, като правят нещо срещу враговете му", разказва още тя. Около 3500 жени са работили като надзирателки в концентрационните лагери и всички те са започнали в Равенсбрюк, а по-късно да били прехвърляни на места като Аушвиц и Берген. Много от жените първоначално не са били наясно къде отиват да работят, но са оставали в лагерите на смъртта.

"Те бяха ужасни хора“, си спомня 98-годишната Селма ван де Пер, политическа затворничка.

Вижте разказа й на следващата страница


"Вероятно им харесваше, защото им даваше власт. Даваше им много власт над затворниците. Някои затворници бяха третирани ужасно. Бити, " разказва тя пред ВВС от дома си в Лондон.

Селма работела нелегално в окупираната от нацистите Холандия (бел. ред.: Нидерландия), за да помага на еврейските семейства да избягат. Родителите и сестра й са убити в лагери, затова тя посвещава живота си на това да разказва за ужасите. С надеждата, че няма да се повторят отново.

Равенсбрюк е бил най-големият женски лагер в нацистка Германия. Там са били затворени над 120 000 жени от цяла Европа. Много от тях – част от съпротивата или политически опоненти. Други са считани за „негодни“ за нацисткото общество: евреи, лесбийки, проститутки или бездомни жени. В лагера смъртта си са намерили поне 30 000 жени – някои са загинали в газовите камери или са били екзекутирани, други умират от глад и болести. Селма си спомня, че жените надзирателки са се отнасяли брутално с тях – биели са ги, измъчвали са ги и са ги убивали. А затворниците им давали прякори, като „кървавата Бригида“ или „револверът Анна“.

След войната, по време на процесите за нацистки военни престъпления през 1945 г., една от тях – Ирма Грезе, е наречена от пресата „Красивият звяр“. Млада, руса и привлекателна, Ирма е призната за виновна  и осъдена на смърт. С нея се свързва и образът на русата садистична жена в нацистка униформа, култова фигура във филми и комикси (няма как да не споменем и героинята на Кейт Уинслет в "Четецът"). Всъщност само 77 от хилядите надзирателки в лагерите са изправени на съд, а осъдените са само няколко. 

Образите им присъстват и до днес в литературата и киното, понякога са представяни като жертви, а друг път – като садистични чудовища. Но реалността е по-ужасяваща – те не са били необикновени чудовища, а обикновени жени, способни на необикновена жестокост.

 

6 филма за един от най-мрачните периоди в историята

Жените, които убиха хиляди други жени