Общество

Жените след пандемията – насилвани, недобре платени и емоционално претоварени

По-ниското заплащане, увеличеното психическо натоварване и повечето отговорности в работа и семейство са се отразили негативно на жените в ЕС

Жените след пандемията – насилвани, недобре платени и емоционално претоварени

Снимка: Pixabay

По повод Международния ден на жената - 8 март, Европейският парламент възложи специално проучване сред европейските жени за това как пандемията се е отразила на различни аспекти от живот им. Експресното проучване на Евробарометър беше проведено от IPSOS между 25 януари и 3 февруари 2022 г. във всички 27 държави членки на ЕС и обхвана общо 26 741 интервюта.

Според 77% от жените в ЕС, пандемията от Covid-19 е довела до увеличаване на физическото и емоционалното насилие над слабия пол в собствената им държава. В Гърция този процент достига рекордно обезпокоителните 93 %, а в Унгария - 47%.

Четирима от всеки 10 интервюирани (38%) заявяват, че пандемията е оказала отрицателно въздействие върху доходите на жените, в баланса между професионалния и личния им живот (44%) и върху времето, посветено на работа срещу заплащане (21%).

Психичното здраве на жените също е негативно повлияно от ограниченията в пандемията като като локдаун и вечерен час (41% на равнище ЕС) и ограниченията за броя на хората, с които могат да се срещат (38%).

Жените призовават евродепутатите за борба с трафика на хора и сексуалната експлоатация, борба с психическото и физическото насилие срещу жените и за равно заплащане на жените и мъжете.

Насилие над жените

3 от всеки 4 жени (77%) в ЕС смятат, че пандемията от Covid-19 е довела до увеличаване на физическото и емоционалното насилие срещу тях. Във всички държави с изключение на две (Финландия и Унгария) този резултат е над 50%, като резултатите достигат 74% в България, 93% в Гърция и 90% в Португалия.

И тъй като жените най-добре познават проблемите с насилието, те определят и ясни ключови мерки за справяне с проблема:

  • улесняване на подаването на сигнали за насилие срещу жени, включително на полицията (58% в ЕС, 62% в България)
  • увеличаване на възможностите за жените да търсят помощ, например чрез горещи телефонни линии (40% в ЕС, 56% в България)
  • повишаване на осведомеността и обучението на полицията и съдебната система по този въпрос (40% в ЕС, 32% в България)
  • увеличаване на финансовата независимост на жените (38% в ЕС и в България).

Икономически и финансови последици

38% от анкетираните са посочили, че пандемията е имала негативен ефект върху доходите на жените. В България за това сигнализират 57 % от дамите, в Гърция - 60%, в Дания - до 19%.  Пандемията от коронавирус се е отразила неблагоприятно и върху баланса между професионалния и личния живот според 44% от интервюираните жени. Например, така е при 50% от анкетираните жени в България и повече от половината в Кипър (68%), Гърция - 59%, Малта - 58%, Люксембург - 56%, Италия - 52%, Португалия -52% и Унгария  - 51%.

Поради пандемията 21% от жените обмислят или са решили да намалят трайно времето, което отделят за извършване на трудова дейност срещу заплащане. В България 22% от жените споделят този подход.

Психично здраве

От началото на пандемията 44% от жените в ЕС е по-вероятно да се чувстват притеснени от липсата на контакт с приятели и семейство (56% в България), 37% да бъдат разтревожени и обезпокоени (41% в България) и като цяло 33% са загрижени за бъдещето си (55% от жените в България).

Мерките срещу разпространението на пандемията са оказали значително въздействие върху психично здраве, споделят повечето анкетирани жени. За 28% от тях в ЕС мерките като затваряне на работните места и офисите са имали сериозно въздействие върху психичното здраве, като жените в България се чувстват най-засегнати (44%).

Специфични обществени категории са усетили промените в по-голяма степен от други в зависимост от вида на мярката: около половината от жените с деца на възраст под 15 години заявяват, че затварянето на училищата и детските заведения се е отразило сериозно на психичното им здраве.

Европейският парламент в помощ на жените

Жените в ЕС смятат, че Европейският парламент би трябвало да работи повече в посока борба с трафика и сексуалната експлоатация на жени и деца (47% в ЕС, 51% в България), психическото и физическото насилие срещу жени (47% в ЕС, 55% в България), срещу разликата в заплащането между жените и мъжете и нейното въздействие върху професионалното развитие (41%, 37% в България). Трябва да се работи повече и за намаляване на големите трудности за жените при съвместяването на личния и професионалния  живот (31% в ЕС, 32% в България), защитата на жените и момичетата, принадлежащи към уязвими групи (30% в ЕС, 37% в България).

След оповестяване на данните от проучването, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола каза:

"Жените са най-тежко засегнати от пандемията с Covid-19 – и психически, и финансово. Това трябва да спре. Европейският парламент действа, за да промени това."

В прочуването на Евробарометър са взети предвид въпроси, с които да се разберат по-добре възгледите на жените от различни поколения и държави, както и с различен социален произход по време на Covid-19. Резултатите са изчислени като е взето предвид населението във всяка държава.

Данните и пълният доклад могат да бъдат намерени тук.

Повече за инициативите на Европарламента за жените, вижте тук: