Общество

Женският отряд, който воюва срещу Ислямска държава

Как жените влязоха във войната?

Женският отряд, който воюва срещу Ислямска държава

Снимка: Eddie Gerald/Getty Images

Те са спасявали заклещени под руините войници, докато бойците на Ислямска държава ги подиграват по радиото, че са жени. Те са знаели, че тези подигравки всъщност означават смърт, дори обезглавяване, ако бъдат заловени. Те са били ранявани. Те са претърпели загуби, понякога тежки, понякога на близки приятели и роднини. Те са убивали, за да освободят родната си земя, въпреки че като сирийски кюрди не им е разрешено от режима на Асад да публикуват на собствения си език или да празнуват собствените си празници. Те не са се предали.

Те са кюрдските момичета от "Женския отбранителен отряд", които 5 години активно воюват срещу Ислямска държава (ИД) и срещу рутинното отвличане, изнасилване и убиване на жени.

Като неизменна част от съпротивата срещу ИД са сочени именно кюрдски отряди в Ирак и Сирия, а сред тях са и подразделенията на кюрдските жени войни. Отделени в свои собствени лагери, те изграждат своя организационна структура, имат свои лидери и активно участват в международната коалиция за неутрализиране на ИД. 

Как жените влязоха във войната

В самото начало на военния отпор срещу терористичната организация, кюрдските жени бойци се присъединяват към мъжете, като част от "Отрядите за народна самоотбрана" (YPG), а по-късно изграждат свой собствен автономeн "Женски отбранителен отряд" (YPJ).

Жените бойци се ползват с всички права като мъжете.

Имат лагери, необходимата бойна екипировка, стрелкови тренировки и правото да вземат самостоятелни решения.

В пълно противоречие с идеологията на кюрдската общност за правата на жените е тази на ислямистите от ИД, според която жената трябва да следва строго традиционния ислямски начин на поведение и обличане и единствено да осигурява следващото поколението на ислямското общество.

Като свое предимство използват страха на терористите от кюрдските жени бойци, поради вярването, че ако бъдат убити от жена, то няма да попаднат в Рая след смъртта си.

В глобален план ролята на женските кюрдски отряди може би е съвсем незначителна и не оказва влияние върху световния ред, но в регионален план те са изключително ценен фактор. Предстои обаче светът да научи повече за тях, защото вече излезе книга за дейността им, работи се и по сценария и на сериал, базиран на новата книга.

"Дъщерите на Кобани: История за бунт, храброст и справедливост"

Гейл Цемах Лемън е старши сътрудник в Съвета за външни отношения на САЩ и дългогодишен журналист с опит в репортажите от военните зони. Три години изследвания и интервюта и седем репортажни пътувания до североизточна Сирия са й били необходими, за да напише книга, която представя някои от най-ожесточените битки на "Женския отбранителен отряд" с Ислямска държава.

"Дъщерите на Кобани: История за бунт, храброст и справедливост" – освен военна история от 21-и век, непоклатима в своите изображения на насилието – е и книга за едни забележителни жени, които се чувстват удобно с властта, която имат, и никога не се извиняват, че я упражняват.

Или както самата авторка я описва: "История на Давид и Голиат, само че Давид също е жена. История за жените, които упорстват и се придвижват напред срещу всички граници, които преди са формирали какво могат да направят, и кои могат да бъдат."

Има още...


В една от сцените в книгата американски войници отиват в училище в град Кобани, където жените от отряда са се укривали. В мазето виждат надпис, надраскан на стената.

Той гласи: "Ще се бием до последния човек!"

Предстои книгата да се превърне в телевизионен сериал, а Новруз, Рожда, Азеема и Знарин ще се превърнат в героини, каквито са вече по своите земи. И четирите са от тези момичета, които са били на фронтовите линии за освобождаване на Кобани, Манбидж и Рака между 2015 и 2017 г.

Войната като свобода

Може да звучи твърде "оруелски", но е факт – за тези жени войната е свобода, мирът (примирението) – робство.

Свободата да рискуват живота си, за да се борят с ИД, е радикална промяна от липсата на свобода, с която много от тези жени са се сблъскали в по-младите си години. Азеема, виждайки какво се случва с повечето жени около нея, се е зарекла още на 13 години, че никога няма да се омъжи. Тя става снайперистка и командир в Кобани.

На Знарин й е отказано както университетско образование, така и брак по любов, какъвто тя силно е желаела. Така политическото й пробуждане я изпраща на война. Тя е един от полевите командири на стотици бойци в Манбидж. За нея Лемън пише: "Докато светът смяташе ИД за мащабна терористична организация, Знарин го виждаше далеч по-малко грандиозно: за нея ИД бяха група мъже, които брутално насилваха жените и искаха да унищожат нея и нейните приятелки."

"Правя това за племенниците си, за да говорят на техния език, да публикуват на техния език, да назоват децата си, с каквото име пожелаят. За да могат да живеят в мир", казва Новруз, която иска още неродените момичета да знаят собствената си сила, да разберат

"че направихме това за тях. За следващото поколение, за да не се изправят срещу същия Ад."

"Тази история веднага ме порази", категорична е авторката на книгата за женския кюрдски отряд Гейл Лемън.

"Как в света най-мащабният експеримент в областта на равенството на жените е построен върху пепелта от битката с ИД. Поднасят ни го жени, които са се борили с Ислямска държава – къща по къща, стая по стая и град по град, в продължение на половин десетилетие. Как стана така, че ИД, която постави купуването и продажбата на жени в центъра на своята идеология, беше победена именно от жени, които са поставили еманципацията и стремежа към равенство в центъра пък на своята идеология?"

 

Токио 2020: Жена ще оглави Олимпийските игри