В една лятна вечер на 2016 г. мистър Саймън О'Кейн реши, уж на шега, но по стара английска традиция, да обяви жена си Леандра на търг в eBay. Описа надлежно някои безспорни нейни позитиви като доста употребяваното, но много добре поддържано тяло и уменията й в кухнята. Призна и не толкова ласкави неща – Леандра харчи много, пада си по благородни метали, но в крайна сметка не е лош модел за годината си. Завърши обявата оптимистично, пожелавайки на щастливеца, който ще спечели търга, да остане доволен и да си я ползва дълго. Приложи снимки и натисна Send. За два дни получи няколко остроумни запитвания, а преди Леандра да го спипа, наддаването за нея беше достигнало 65 хиляди паунда. Тя прие случката с чувство за хумор и реагира по най-умния начин, на който за жена с вкус към лъскави предмети беше способна – оповести, че ще отмъсти на Саймън чрез неговия портфейл! Всички се посмяха, отпиха от чая пред екраните и кликнаха други страници за разглеждане.
Но остана един горчив вкус като в приказката за обесения. Темата wife selling не беше особено често споменавана от 1913 г. – оттогава датира последният официално регистриран случай на продажба на съпруга в Англия, когато мъж продава на приятел жена си за един паунд. По ирония на съдбата жената, за която се предполага, че е от първите продадени от съпруга си през 1733 г. – Мери Уайтхаус, съпруга на някой си Самуел от Бирмингам – също е била продадена за един паунд. В следващите почти 200 години, с приливи и отливи и дори понякога преследване, в Англия продажбата на съпругата е била в реда на нещата сред простолюдието, а жена на каишка за продан е била обичайна гледка по селскостопанските пазари и весели панаири.
Има практично обяснение защо през целия XVIII и XIX век в Англия е съществувал бизнес с булки секънд хенд. На практика обикновените хора не са можели да се развеждат. Първият регистриран развод в Англия е от 1857 г., а процедурата е била много тежка и още по-скъпа – освен че е трябвало да бъде одобрен от църквата, финализирането му ставало с решение и частен акт на Парламента. Ето защо разводите са били достъпни за хора, броящи се на пръстите на едната ръка, така че продажбата на съпругата е била нещо като "разводът на бедните".
И докато практическата нужда от някакъв начин все пак хората да се разделят и без развод може да се обясни, то другото изглежда много странно. Защо така? Защо с добитъка, защо на панаира, защо на каишка? Защото в по-голямата част от историята на човечеството жената е била третирана като добитък. Отношението към нея е било и понякога все още е като към притежание, наравно с живата стока, мебелите, земята. Жената е била безправна и безмълвна, а оттам до това да бъде продавана има само една малка крачка. Така в Англия тази практика се настанила сравнително удобно и дори следвала известна процедура.
Първо, жената трябвало да се съгласи (не искам да си представя живота на жена, която се съгласява да бъде продадена на пазара) – все пак не е робиня. После съпругът я регистрирал за търг на селскостопанския пазар като останалата стока за продаване. Или пък пускал обява във вестника кога и къде ще я продава – можело и на площада или в кръчмата, изобщо където се събират повече хора. Избирал къде да й сложи каишката – на врата, на кръста или на ръката. Цената й се определяла по няколко критерия – "по-запазените" се харчели по-добре, но се взимали предвид и уменията им в кухнята, домакинството, силата и издръжливостта им на работа и пр. Не било рядкост цената да се определя и направо на килограм. В случай че жената била непродаваема, една халба бира или дори един паунд били достатъчни. На теория всички, но на практика само по-младите и хубави имали право да откажат някой купувач или да изберат новия си собственик. А когато сделката бивала сключена, доволни, мъжете се събирали в местния пъб, за да я, така да се каже, легализират – да се почерпят и да си стиснат ръцете.
Сигурно се питате къде са били в това време децата? В повечето случаи с жената, но на по-ниска цена или безплатно...
Надявам се тази кратка English Horror Story да добави един нюанс повече разбиране към това защо преди няколко дни навред из Западния свят милион жени се събраха при първата усетена заплаха: защото еманципацията им се е случвала дълго, постигнали са я по естествен начин, много болезнено и са я платили прескъпо.
