WOMEN RULE! Най-накрая жените управляват Европа. И става дума не за премиера на Ирландия или за президента на някоя прибалтийска република (между другото президентът на Сърбия предложи за министър-председател образована и възпитана на Запад лесбийка!), а за водачите (да, водачите и визионерите) на най-богатите, могъщите, напредналите и важните държави в Европейския съюз.
Във Франция Еманюел Макрон спечели съкрушителна победа и на президентските, и на парламентарните избори (е, очакваше 450, задоволи се с 350 депутата, а и коалиционният му партньор веднага беше разтърсен от корупционен скандал, но преимуществото пак е смазващо). Няма още 40, харизматичен, роден оратор, с момчешки чар, любимец на нежния пол. Зад него, не, до него обаче стои ЖЕНАТА, съпругата му Бриджит, 24 години по-възрастна от него бивша учителка (негова), запазена красавица, стройна, грациозна, елегантна и много умна. Не си мислете, че президентът, който върви по стъпките на Дьо Гол, би взел каквото и да е решение, без да се посъветва с нея. Не "сив кардинал", а опора, приятел, любима, партньор.
В Германия всичко е ясно, идват избори през есента, които "лелята" Ангела Меркел ще спечели безапелационно. Социалдемократите издигнаха европейския апаратчик Шулц, номенклатурчик без никакъв опит в германската политика и с излъчване на износен фотьойл, който първоначално им вдигна рейтинга, а после загуби всички междинни регионални допитвания катастрофално, дори в червените крепости. Ангела, 12 години начело и гонеща рекорда на ментора Хелмут Кол (вече покойник), когото не се поколеба да изолира след скандал за 2 милиона марки незаконни дарения, пълна, леко тромава и уж невзрачна жена с огромен бюст и очи на кошута, показа как се води - без компромиси пред популизма. Прие състрадателно имигранти, отвори границите, не се огъна пред помията отляво и отдясно, издържа теста за човечност и християнско милосърдие (баща ѝ е пастор от ГДР) и сега ще бере плодовете на политиката си, защото германците са мъдър и справедлив народ.
И сега за отрицателните примери... Тереза Мей, премиерът на Великобритания, грозновата, жилава, но обаятелна жена със задължителни обувки в тигрови шарки (акцент, признавам), си вкара автогол с предсрочни избори, защото беше сигурна, че ще ги спечели убедително. Не само че не стана така, но сега за болшинство в парламента трябва да разчита на малка северноирландска юнионистка партия, а ако срещу нея не беше новият водач на лейбъристите Корбин, прашясал ултраляв комунист (роден в богаташко семейство, разбира се, със "сребърна лъжица в устата"), демагог и нахал, сигурно щеше и да загуби. Защото говори неща, които са логически невъзможни за Брекзит - хем оставане в общия пазар, хем спиране на "нежеланата миграция" (а там свободното движение на стоки, услуги и хора е задължително), хем оставане в митническия съюз, хем облагане протекционистично на стоки (много ясно, ще има и насрещни мита). Или "твърд Брекзит" и излизане от общия пазар и митническия съюз, което означава визи и търговия по правилата на Световната търговска организация, при което бизнесът панически ще избяга от Великобритания заради непосилните мита (колите ще станат непродаваеми, частите внос - непосилно скъпи, а специалистите имигранти за високи технологии ще секнат).
На всичкото отгоре ЕС си търси едни 100 милиарда като задължително условие (обещани и подписани). Отрезвяването от глупостта за британците ще дойде бързо - ще се съобразяват с всички задължения и правила на ЕС, но няма да могат да влияят на решенията отвътре... [[more]] За Марин Льо Пен лаконично (И тя е фактор в тенденцията от заглавието.) - твърда и смела жена (изгони баща си от партията, самозабравил се расист и психопат), талантлив комуникатор и организатор с увличаща и креслива реторика, но със закостенели и назадничави разбирания, заседнали във времето преди Втората световна война, че и по-назад, която иска да върне историята към чистите еднонационални държави. Само че няма да има кой да ѝ гледа децата, да чисти боклука, да работи във фабриките, да се бие във военните операции зад граница - обяснявам го така, че и тя да го разбере (заедно със спонсора ѝ Путин). Теми като свобода, равенство и братство, демокрация и либерализъм (добре, тавтология), толерантност и всеобщи граждански права са ѝ органично чужди.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
