Днес все по-често четем притеснителни статистики, свързани с наднорменото тегло в повечето развити държави, но също толкова често си затваряме очите пред големия бич на хранителните разстройства, които в много случаи водят до фатален край. Наскоро във Франция забраниха използването на твърде слаби модели в рекламни кампании, защото тийнейджърите следват примери и искат да подражават на „еталоните“ за красота. Понякога границата е толкова крехка, че преди родителите да осъзнаят какво се случва, детето им я е прекрачило отдавна и проблемът вече е сериозен.
Освен познатите анорексия и булимия има още пет хранителни разстройства, за които повечето от нас дори не подозират – орторексия нервоза, анорексия атлетика, диабулимия, пика и синдром на нощното хранене. В съвременния свят всеки може да бъде засегнат и е добре да бъдем подготвени. А още по-добре е да насочим вниманието и усилията си към превенцията на тези опасни заболявания, от които най-застрашени са подрастващите.
По официални данни над 200 000 българи са попаднали в опасната клопка на хранителните разстройства, но реалният брой е много по-висок. За щастие, в страната ни вече се работи по този проблем. В края на миналата година Милена Ташкова, клиничен психолог, психодрама терапевт и преподавател с 15-годишен опит, дава старт на проекта „Живот на килограм“ чрез основаната от нея организация „Психодраматична работилница“. „Живот на килограм“ влиза в няколко столични училища и започва да работи за децата.
Целта на работата с учениците е те да получат подходящата информация по достъпен начин, за да могат да разпознават факторите за формиране на хранителни разстройства и да реагират адекватно в ситуации на риск. По интерактивен начин децата биват провокирани да мислят и да опознават себе си, търсейки своята идентичност. Те получават едно поле за изследване, обсъждане и осъзнаване на противоречията, идващи от външния свят, както и на така сложните за тази възраст емоционални конфликти. Експертната психологическа програма, разработена от екипа на „Психодраматична работилница“, включва теми като: Самооценка (Знам ли в какво съм добър? Вярвам ли, че мога...?), Представи за тялото (Как изглеждам? Как изглеждам в очите на другите? Връзка с тялото?), Критерии за красота (Какво е красиво? Критериите за красота на нашето съвремие?), Чувства (Когато се чувствам тъжен, ядосан и т.н., това има ли общо с тялото ми? Какво да правя с това, което чувствам?), Здравословни хранителни навици (Кога, как, колко и с какво е полезно за мен да се храня?), Хранителните разстройства (Какво означава да имам хранително разстройство? Какви са видовете и симптомите? Как мога да потърся помощ? Има ли начини да се предпазя?).
Ето какво още сподели Милена Ташкова за „Живот на килограм“.
Има ли и други инициативи в България, касаещи хранителни разстройства? Какво се прави за справяне с все по-мащабното разпространение на проблема?
В България има специалисти, които работят с проблеми, свързани с храненето, но това е първият проект, насочен изцяло към превенция. Впечатляващо е, че след всеки час ученици отиват при колегите и споделят за проблеми. Споделянията не са свързани само с тази тема, което показва голямата нужда на децата да споделят. В кабинета ни всяка седмица има поне един случай на хранително разстройство.
Какви са знаците, по които родителите и учителите могат да разчитат появата или наличието на хранително разстройство при децата? Кои са най-красноречивите симптоми?
Първият сигнал е когато забележим отслабване, непрекъснато обсъждане на външния вид и килограмите, коментари и въпроси, насочени към това как изглежда младият човек. Важно е да имаме предвид, че темата за външността е типична за възрастта; нехаресването и критичността – също. Различното в случая на хранително разстройство е непрекъснатата нужда от потвърждение на това, че тийнейджърът изглежда добре. При деца в подобна ситуация самооценката се основава най-вече на теглото. Много често проблемите с храненето са придружени и от самонаранявания (тънки прорези по ръцете и бедрата), които младите хора правят, „когато се чувстват тъжни“. Също така те по-често са вглъбени в себе си, не контактуват с много приятели. Възможно е обаче да имат много силно приятелство с някого, основаващо се именно на това – битката с храната. Тайната, която пазят, също ги обединява.
Какво трябва да знаят родителите, когато се сблъскат с проблема? [[more]]Трудно е младият човек да разбере, че има проблем. Обикновено това става след време, когато повръщанията станат непредизвикани, а при анорексията е възможно такава критичност да не се случи още по-дълго. Понякога цялото семейство се самозаблуждава, мислейки, че проблемът е отминал. А заболяването е толкова коварно, че ще направи всичко, за да го оставим на мира – например може да се качат килограми или да се разнообрази храненето. Родителите още по-трудно приемат това, че проблемът е сериозен, и все пак те имат своята отговорност за появата му. Психологическите обяснения се свързват с изискваща и контролираща майка и баща, който може да е отсъстващ, дистантен или пък в странен триъгълник между съпругата си и дъщеря си (които схваща като „моите две жени“). Това създава една нужда у детето да влиза в конкурентност със своята майка за вниманието на бащата.
Какво предвиждате в бъдеще? Кои са следващите стъпки, ще разширите ли активностите, заложени в досегашния план?
Имаме много запитвания от цялата страна, но засега нямаме възможност да финансираме тези пътувания. До този момент цялата дейност на екипа ни е напълно доброволна. Опитваме се да привлечем колкото може повече популярни личности в подкрепа на нашата кауза. Особено се надяваме да ни подкрепят именно млади изпълнители, които са модел за подражание на тийнейджърите.
