От А до Ям

Бао Бънс - новата слабост на всички градски хора

Така попаднахме и на невероятните вкусотии, за които ще ви разкажем днес. Те не са нещо ново за нашия пазар, но от скоро се превърнаха в обсесия за всички любители на кулинарната култура.

Като типични градски foodie-та, ние винаги търсим нови неща, които да опитаме. Нови вкусове, нови места, нови кулинарни предизвикателства.

Така попаднахме и на невероятните вкусотии, за които ще ви разкажем днес. Те не са нещо ново за нашия пазар, но от скоро се превърнаха в обсесия за всички любители на кулинарната култура.

Днес ще отпътуваме до далечен Тайван, за да видим отблизо какво представлява един от най-обичаните сандвичи, превърнал се в главен герой на уличната храна.

Гуа Бао, или известен още като азиатската версия на бургера, ще ви накара да го поискате само при вида му. В основата му стои нежното приготвено на пара хлебче Бао Бънс, допълнено от хрупкави свински гърди, мариновани зеленчуци, кориандър и натрошени фъстъци.

До този момент познат само в Азия, сандвичът става известен първо в Америка през 2004 г., когато корейският готвач Дейвид Чанг започва да предлага своя собствена версия в ресторант в Ню Йорк. Успехът му е толкова голям, че това се превръща в едно от най-известните ястия на Чанг, с което той се и прочува.

Но истинският фурор около Гуа Бао настъпва няколко години по-късно, щом се появява по градските улици, превръщайки се в любима на мнозина бърза храна.

Преди да стигне до САЩ обаче, историята на азиатският бургер започва от крайбрежните райони на провинция Фудзиен в Китай. Местните приготвяли и консумирали Гуа Бао за специални поводи. Или по-точно - когато дъщерята в семейството се омъжи.

В Тайван ястието е пренесено от китайски имигранти. В свободната реч то се среща под различни наименования, едно от които в превод означава "тигър захапва прасе". Причината е, че хлебчето прилича на разтворената уста на хищника, а основна част от плънката е съставена от свинско месо.

Тайванците пък правели Гуа Бао, за да отпразнуват края на Лунната година, който по лунния календар се пада на 16 декември. Формата на хлебчето наподобявала тази на кюлчета злато, символизиращи богатството и късмета през новата година.

Макар екзотичен, Гуа Бао става любим на мнозина и се превръща в истинска класика в своята категория. Причината за това може би се дължи на идеята, че всяка нация има свой традиционен сандвич, което скъсява дистанцията между хората. Така се доверяваме по-лесно на новите вкусове и сме склонни да опитваме непознати комбинации.

За разлика от американските бургери обаче Гуа Бао има лека текстура на хлебчето, което освен вкусовите си качества, помага на плънката да остане в сандвича до самият край, а не в чинията (ако изобщо имате такава). Предимствата му съвсем не свършват дотук, защото след популяризацията си азиатското ястие започва да еволюира, а така то става достъпно и за най-капризното небце.

Пълнежът на сандвича днес се среща във всякакви вариации - от тънко нарязаното и неовкусено свинско месо с ивици прясна краставица до пилешко с хрупкави репички. Модерните експерименти стигат дотам, че в Гуа Бао вече може да откриете пилешки крилца в тайландски стил, говеждо месо с гъбен сос или пиле с италианско песто.