Аз съм дете на комунизма и "по мое време" нямаше "такива празници". Нас ни задължаваха да празнуваме, участвайки в манифестации или мероприятия, в които трябваше да научим конфигурации в строя, така че да направим фигура-поздрав към Партията. На самата манифестация обикновено валеше, а аз винаги пристигах на площада запъхтяна и объркана къде в това море от хора е моето училище. И винаги с усещане и разбиране, че дали съм там, или ме няма, всъщност няма никакво значение. [[more]] Така че, когато у нас се появи празникът на влюбените, това ми се стори най-прекрасното и интимно нещо на света, и успоредно с това споделено с всички останали. Нещо, което истински ме касае. Алфата и омегата на живота – любовта. Един ден, в който някой ще ми се обясни в любов, ще ям шоколади и ще рисувам картички и най-вече никой няма да ме задължава да правя каквото и да е, освен това, което искам. Нямаше вече "трябва", имаше само любов и захар!
С годините разбрах, че този празник не е точно моят и че нямам същата нужда от него както, когато бях на 20. Сърчицата ми се струваха наивни, шоколадът вече не беше случаен лукс, станиола му не пазя за спомен. Започнах да ценя повече това, което се случва между нас двамата, нашите дни, нашите празници, които вече нямам нужда да споделям и оцветявам.
Но се радвам – и това е празник. Изпитвам радост от наблюдението и от даването – на този ден виждам сякаш повече усмихнати и мили хора по улиците и това ме кара да се чувствам добре. Дори когато осмивам крайностите, аз се радвам на влюбените, на тяхното прекаляване, на тяхното желание да си дадат празник, на тяхното усещане, че са важни не само за един конкретен човек, но и за целия свят!
Моят принос към деня на влюбените е малък и, разбира се, се изразява в нещо сладко! Рецептата е лесна, трябват ви освен продуктите и два размера формички за сърца.
[[quote:0]]
За тестото:
2 ¼ ч.ч. брашно
1 ч.ч. какао
1 бакпулвер
1 ч.ч. меко масло
1 ч.ч. захар
2 големи яйца
ванилия
Смесете брашното, какаото и бакпулвера и оставете настрана. С миксер разбийте маслото, захарта и яйцата. Прибавете ванилията. На части добавете сухите съставки, докато се получи нелепнещо тесто, което да може да разточите спокойно. Увийте го в безцветно фолио и го оставете поне за час в хладилника. Аз го оставям до другата вечер, когато го разточвам с машинката за паста, изрязвам с по-голямата формичка сърцата и ги пека за не повече от 7-8 минути на 200 градуса.
За захарната паста: Към ½ ч.ч. разтопено масло прибавете пудра захар и разбърквайте, докато се получи меко тесто. Добавяйте постепенно хранителна боя, докато се получи цветът, който ви е нужен. Пастата трябва да се разточва лесно, да е мека, но все пак да не остава залепена върху точилката. След това изрежете розови сърчица с формичките от по-малък размер.
Слепете двете сърчица с малко вода, която нанасяте върху голямата бисквитка с четчица.
За цветната захар: Излишно е да давате пари за цветна захар. Прави се лесно и бързо и от нея се получават прекрасни захарни ръбове за коктейлните ви чаши, а тук – за поръсване на бисквитките. В едно пликче тип зиплок изсипете захар, добавете няколко капки сладкарска боя. Затворете пликчето – като масажирате пликчето между пръстите си, захарта ще се оцвети.
Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.
