Бързай бавно

Понякога се улавям как непрекъснато бързам за някъде и ми става тъжно. Защо е цялото това бързане на хората днес?
Още от сутринта бързаме да си изпием кафето, да отидем на работа или на среща, да си проверим пощата, да направим първите за деня 10 телефонни разговора. Ползваме бързи компютри. Караме бързи коли. Ядем бърза (fast) храна. Живеем набързо. На две, на три. Ей така, между другото.
А иначе сме модерни. Четем мъдри книги. Чували сме за дзен идеите. Дори си вярваме, че ги прилагаме. Дълбоко в себе си знаем, че колкото и да бързаме, накрая всички ще стигнем на едно и също място. Не може ли по-бавно?
В такива моменти на осъзнаване имам потребност да правя нещо бавно. Да правя нещо с ръцете си. Взимам един пъпеш, разрязвам го на две и внимателно издълбавам едната полвина. След това започвам да я пълня с горски плодове и да я украсявам с цветя. Бавно. Едно по-едно хващам малките плодни зрънца и избирам къде да ги сложа. Добавям цвете. Бавно увивам парче рафия около чашката на пъпеша и още по-бавно завързвам възел. Моята дзен-пъпеш икебана!
Защо и вие не си подредите една? Няма точна рецепта. Всичко е въпрос на вкус и фантазия. Важно е само да не бързате. Опитайте да измерите този кратък отрязък от време с честотата на собствения си пулс, а не със стрелките на часовника.