ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Черешовият пай от „Туин Пийкс”: Совите не са това, което са!

Черешовият пай от „Туин Пийкс”: Совите не са това, което са!

Снимка: Мира Донкова

Един от първите сериали, които ме държаха прикована към телевизора в началото на 90-те години, беше „Туин Пийкс”. Той даде дори отражение и върху реалния ни живот с родителите ми. Кучето, което си взехме горе-долу по онова време, беше кръстено на полицая Анди (знам, сега се питате кой ли пък беше този) – един висок, леко непохватен и добродушно наивен левент.

Хората на моите години (а и малко по-големите) сигурно и досега си спомнят началните кадри с дъскорезницата и бавната настръхваща музика на Анджело Бадаламенти, агент Дейл Купър и диктовките към секретарката му Даян, странните образи, появяващи се из нищото, неспирния въпрос „Кой уби Лора Палмър?” и кои са тези сови, дето не са това, което са. Твърде вероятно си спомнят още и как героинята на Шерилин Фен успяваше да завърже на възел дръжката на череша само с езика си. И също толкова вероятно доста по-малко хора си спомнят кафенето на Норма и нейните черешови пайове, от които агент Купър не пропускаше да си поръча поне по едно парче. Последното го знам, защото и аз съм такава.


Русия спира туристическите визи за българи
ОТ ГРАДА
4 юли 2022 | Общество

Русия спира туристическите визи за българи

„Москва ще отговори по съответния начин в ситуацията с изгонването на руски дипломати от България“. Това...

Но тъй като в живота нищо не се губи, черешовият пай на Норма ми бе припомнен не от кого да е, а от ПП. Той се оказа почитател на сериала до степен, че вкъщи имаме касети с всички „записи” на Дейл Купър до Даян, както и книгата-наръчник за всички новопристигнали в града, „Welcome to Twin Peaks, an access guide to the town”. За да сме подготвени ако случайно някой ден решим да се преместим там. Което едва ли ще стане, защото в такъв случай броят на откачалки на квадратен метър би се увеличил значително.

Поне от няколко месеца насам обещавам на ПП, че ще му направя пая, когато дойде сезонът на черешите. И тъй като в момента сезонът е в разгара си, нямаше начин, запретнах ръкави. Отначало исках да ползвам рецептата от книгата. Именно тук идват и совите, които не са и т.н. Оказа се, че рецептата, която би трябвало да доведе до най-невероятния черешов пай на света, не ме грабна с продуктите си, сред които фигурираше и ненамираемата в Европа мазнина Crisco. Затова потърсих нещо по-достъпно, преди да се захвана да изчистя килограм и половина череши от костилките им. При това без вълшебния уред, наречен на руски „косточковыбрасыйвателька”.

Резултатът си заслужава всяка костилка. Двата слоя златисто маслено тесто се топят в устата и затварят смес от гъст сироп и ароматни череши. Самото тесто не е сладко и е доста неутрално на вкус, което позволява ароматът на плодовете да се разгърне напълно, подчертан от лекия кисело-цитрусов вкус на лимоновата кора. Сам по себе си паят е напълно достатъчен, но придружен от чаша кафе те кара да посегнеш направо за второ парче.

 

Необходимите продукти: 

(рецептата е с леки модификации от тук и тук, за форма с диаметър 32 см)

За тестото:
350 г брашно
220 г масло
50 г пудра захар
2 яйца
няколко капки ванилов екстракт
щипка сол

За плънката:
1.5 кг череши без костилките
80 г кафява захар
1 шушулка ванилия
кората на един лимон
сокът на половин лимон
2 с.л. нишесте
1-2 с.л. кафява захар за поръсване

Приготвяне на плънката:

Черешите се поставят в тенджера заедно със захарта, настърганата лимонова кора и разцепената на две шушулка ванилия. Оставя се да заври и да поври на тих огън около 10-15 минути, докато водата се изпари, а черешите омекнат. Нишестето се разтваря в 1 с.л. студена вода и лимоновия сок и се добавя към черешите. Разбърква се добре и се оставя още 2-3 минути на котлона, докато се сгъсти. Получава се много гъст сироп, в който се намират черешите. Колкото е по-гъст сиропът, толкова е по-малка вероятността плънката да се разтече впоследствие.

Плънката може да се приготви от предната вечер и след като изстине напълно, да се съхрани в хладилник до използването й.

Приготвяне на тестото:

Жълтъкът се отделя от едното яйце и се запазва за намазването на пая. Брашното, захарта и солта се поставят в купа. Добавя се студеното масло, нарязано на кубчета, и се претрива за 2-3 минути с пръсти, докато се получи консистенция на мокър пясък (този етап може да се извърши и в миксер, с приставка за тесто). Добавят се яйцето, отделеният белтък и ваниловият екстракт и се замесва сравнително меко тесто. В зависимост от вида на брашното или големината на яйцата може да се наложи да се добави още малко брашно или вода. Тестото се завива в прозрачно домакинско фолио и се оставя в хладилник поне за 30-40 минути (трябва да е стегнато).

Фурната се загрява на 170 градуса.

Отлежалото тесто се разделя на две части (1/3 и 2/3). По-голямата се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0.5 см. Прехвърля се в тавата и се облицоват дъното и стените. Стърчащите отстрани краища си изрязват. Изсипва се черешовата плънка.

По-малката топка от тестото се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0.5 см и с нея се покрива напълно тавата. Леко стърчащите краища могат да се изрежат или подвият навътре, така паят се запечатва напълно. Намазва се отгоре с разбития с малко прясно мляко жълтък. От остатъците от тестото с форма за сладки може да се изреже допълнителна украса. Паят се посипва с около 1-2 с.л. кафява захар.

Пече се около 40-45 минути или до златисто. Изважда се и се оставя да изстине.

Сервира се изстинал или леко топъл, по желание придружен от топка ванилов сладолед.

 

Владимира (Мира) е жена по възраст и момиче по душа. Биохимик по образование, любопитна по природа, експериментатор в кухнята. Градско момиче до мозъка на костите си и също толкова градски турист. Обича книгите, фотографията, научната фантастика, кулинарията, Париж, ровичкането в Интернет, Лондон, пътуванията, шоколада, морето, музиката на Куийн и Бийтълс, фентъзито и тъмна бира... не задължително...