От А до Ям

Дайте един последен шанс на розето за тази година

облечете си някой дебел пуловер, сипете си чаша розе и четете – тук е всичко, което ви е нужно да знаете за тази елегантна напитка.

Дайте един последен шанс на розето за тази година

Липсва ли ви вече лятото, момичета? Тъгувате ли за хубавите мигове на по едно питие с приятелки на открито? Е, нека си ги припомним заедно. Докато зимата официално не е дошла още и можем да си представяме, че е есен, облечете си някой дебел пуловер, сипете си чаша розе и четете – тук е всичко, което ви е нужно да знаете за тази елегантна напитка.

Розовото вино често е пренебрегвано от заклетите почитатели на червеното или на бялото. Но истината е, че розето е една от най-старите разновидности вино и такава се произвежда в почти всеки винарски регион по света. Истинското розе е сухо, а не сладникаво, и вкусът му изненадващо услужливо се съчетава с почти всичко.[[quote:0]]В общи линии розето е вино, което е запазило само част от оттенъка на гроздовите зърна, от които е изстискано. Има различни методи за производство на розе, като всеки дава различни отклонения във вкуса и цвета. При единия смачканото грозде се оставя да кисне от няколко часа до едно денонощие заедно с кожицата на зърната – колкото по-дълго, толкова по-наситен е цветът, който се извлича. Така се получават рубиненочервените розета. При другия метод, наречен с френската дума saignée, се обира най-бледото, най-светло, най-бедно на танин вино от горните слоеве, след като кожиците на гроздето са се утаили на дъното. От остатъка се произвежда тъмно розе, което по-скоро е много светло червено вино. Третият и най-рядко прилаган метод е действително комбинация от бяло и червено вино и обикновено се среща само във френски пенливи сортове.

Нещо подобно се прави и на един от най-големите винени пазари – северноамериканския. Там свързват розето най-вече с местния “зинфандел”, сорт червено грозде, който е внесен от Средиземноморска Европа, Южна Италия и Далмация, където го наричат съответно с италианското име “примитиво” или със сърбохърватските “прибидраб” и “плавац велики”. В Калифорния обаче, за да постигнат ефекта на розе, обезцветяват химически гроздовия сок и го ароматизират с бял мускат или ризлинг. Така се получава бледорозовият “бял зинфандел”, който масово в САЩ се смята за розе.

За розето не е хубаво да е старо. Почти винаги най-новата реколта е и с най-добрите качества, които се разкриват през годината от края на март до август и края на есента в зависимост от сорта. А най-добрите сортове розе всъщност произхождат от по-хладен климат – планинските райони на Източна Испания, областта Пиемонт в Северна Италия, Австрия, и от френския Прованс.[[more]]По правило розето винаги се сервира охладено. Неговият лек, свеж вкус варира от много сух до съвсем леко тръпчив, което го прави идеален за комбинация с разнообразни пролетни, летни и есенни блюда. Пикантният аромат на колбасите от осолено месо се разкрива още по-добре на фона на неговия вкус. Благодарение на розето всички морски дарове, риба, пиле, ориз и свинско месо достигат нови висоти, а сирената, за които е може би най-трудно да се намери питие, винаги се чувстват в подходяща компания до едно сухо розе.

Така че, дайте още един шанс на розето. Това често подценявано и пренебрегвано вино може да предложи много повече, отколкото предполагате.