Липсва ли ви вече лятото, момичета? Тъгувате ли за хубавите мигове на по едно питие с приятелки на открито? Е, нека си ги припомним заедно. Докато зимата официално не е дошла още и можем да си представяме, че е есен, облечете си някой дебел пуловер, сипете си чаша розе и четете – тук е всичко, което ви е нужно да знаете за тази елегантна напитка.
Розовото вино често е пренебрегвано от заклетите почитатели на червеното или на бялото. Но истината е, че розето е една от най-старите разновидности вино и такава се произвежда в почти всеки винарски регион по света. Истинското розе е сухо, а не сладникаво, и вкусът му изненадващо услужливо се съчетава с почти всичко.[[quote:0]]В общи линии розето е вино, което е запазило само част от оттенъка на гроздовите зърна, от които е изстискано. Има различни методи за производство на розе, като всеки дава различни отклонения във вкуса и цвета. При единия смачканото грозде се оставя да кисне от няколко часа до едно денонощие заедно с кожицата на зърната – колкото по-дълго, толкова по-наситен е цветът, който се извлича. Така се получават рубиненочервените розета. При другия метод, наречен с френската дума saignée, се обира най-бледото, най-светло, най-бедно на танин вино от горните слоеве, след като кожиците на гроздето са се утаили на дъното. От остатъка се произвежда тъмно розе, което по-скоро е много светло червено вино. Третият и най-рядко прилаган метод е действително комбинация от бяло и червено вино и обикновено се среща само във френски пенливи сортове.
Нещо подобно се прави и на един от най-големите винени пазари – северноамериканския. Там свързват розето най-вече с местния “зинфандел”, сорт червено грозде, който е внесен от Средиземноморска Европа, Южна Италия и Далмация, където го наричат съответно с италианското име “примитиво” или със сърбохърватските “прибидраб” и “плавац велики”. В Калифорния обаче, за да постигнат ефекта на розе, обезцветяват химически гроздовия сок и го ароматизират с бял мускат или ризлинг. Така се получава бледорозовият “бял зинфандел”, който масово в САЩ се смята за розе.
За розето не е хубаво да е старо. Почти винаги най-новата реколта е и с най-добрите качества, които се разкриват през годината от края на март до август и края на есента в зависимост от сорта. А най-добрите сортове розе всъщност произхождат от по-хладен климат – планинските райони на Източна Испания, областта Пиемонт в Северна Италия, Австрия, и от френския Прованс.[[more]]По правило розето винаги се сервира охладено. Неговият лек, свеж вкус варира от много сух до съвсем леко тръпчив, което го прави идеален за комбинация с разнообразни пролетни, летни и есенни блюда. Пикантният аромат на колбасите от осолено месо се разкрива още по-добре на фона на неговия вкус. Благодарение на розето всички морски дарове, риба, пиле, ориз и свинско месо достигат нови висоти, а сирената, за които е може би най-трудно да се намери питие, винаги се чувстват в подходяща компания до едно сухо розе.
Така че, дайте още един шанс на розето. Това често подценявано и пренебрегвано вино може да предложи много повече, отколкото предполагате.