Нищо по-хубаво за края на лятото от компанията на скъпа приятелка, с която да посрещна есента с аромат на горски гъби и печени кестени, цвят на тиква и звук на шумящи топлоцветни листа под краката.
Септември има особено значение. Вероятно защото бележи началото на учебната година, или защото съм казала "Довиждане, моренце!", но точно сега е моментът, в който планирам какво искам да постигна. Вадя тефтера и записвам идеи и мисли, споделям, думите препускат объркано, и всичко, което си казваме, изглежда възможно и дори предначертано.
Вечер правим чай, а не мохито и гледаме романтични филми, в които действието се развива в Италия. На гребена на клишетата е - глуповато, но приятно. Небето на Тоскана, онзи залез над Позитано, онази пица, след която не можеш да си закопчаеш дънките, чернокосият красавец с червеното шалче и виното сред жълто-зелените лозя. И винаги, винаги, в тези филми говорят за "destino". Съдбата, която била изписана на звездите, която нямало нужда да преследваме, а трябвало да оставим да свърши своето, за да ни отведе, както е решила, към щастливата развръзка. Смеем се с глас - на 40 сме, големи жени и малко цинични даже. Но признаваме вече, че не можем да носим, направляваме и контролираме всичко и че може би все пак трябва да оставим нашето "destino" да поеме някои товари.
И ето така започва най-красивият сезон. С усещането, че нещата ще се случат и без чак толкова да настоявам, записвам, планирам, уточнявам, контролирам... Ако само се сдобрим с моето destino и го оставя да си свърши работата.
[[quote:0]]
300 г папарделе
400 г микс-гъби
1/2 чаена чаша бяло вино
2 скилидки чесън
1 шепа магданоз
1 кубче зеленчуков бульон
зехтин
черен пипер
пармиджано
В дълбок тиган със зехтин задушете гъбите с бялото вино. Добавете и бульона, докато течността почти напълно се изпари. Прибавете счукания чесън, магданоза и щипка черен пипер. Разбъркайте със сварените, горещи папарделе.
Вдъхновено от Джейми Оливър
Още рецепти от Елена можете да намерите на страницата й във фейсбук - Italian Days.
