ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Френска селска пита със сини сливи

Френска селска пита със сини сливи

Несъмнено лятото е сезонът на леките плодови сладкиши – богати на главозамайващи аромати и вкусове, събрали любвеобилната щедрост на слънчевите лъчи. Тази година това е кулинарната ми страст – започнах да експериментирам през юни с вишневия пай на агент Купър от “Туин Пийкс”, с още няколко типични за американския Север черешови разновидности, с една омайна боровинкова прелест (ще си говорим друг път)...

Накрая стигнах до тази обезоръжаваща в простотата и традиционността си френска селска пита със сини сливи и ронливо маслено тесто, която открих при безкомпромисната Марта Стюарт. Най-хубавото на десерта е небрежният му, раздърпан вид в стил “рустик”, с който може да се справи и не особено умел сладкар; другото качество, което го прави неотразим, е леко киселият, освежаващ вкус на сливите, незаменим за едно неделно следобедно гости някъде на село в лятната жега.

Необходимите продукти:

За масленото тесто:
1 препълнена ч. ч. брашно
100 г масло
10-12 с. л. ледена вода
щипка сол
2 с. л. захар

За плънката:
500 г сини сливи
¾ ч. ч. захар
3 с. л. коняк
2 пълни с. л. брашно
50 г орехи
щипка канела

Започваме от масленото тесто. То е от типа, който се замесва много студено, за да се получи ронливо. За целта маслото трябва да е престояло поне половин час в камерата на хладилника и да имаме на разположение бучки лед.

Пресяваме брашното със солта в съда за месене, добавяме захарта и разбъркваме добре всичко. Правим кладенче в средата. Подготвяме си купичка с около 200 мл студена вода с 4-5 бучки лед. Вадим леденото масло от камерата и бързо го настъргваме на едрото ренде в кладенчето. Започваме леко да овалваме маслените стърготини в брашното, за да не се слепят, след това постепенно ги стриваме леко с пръсти, докато се получи рохкава смес, наподобяваща мокър пясък. Тогава започваме да добавяме по 2-3 супени лъжици от ледената вода. След всяка порция вода леко замесваме тестото, но не по традиционния начин с цяла длан, а по-скоро се опитваме с пръсти да слепим маслените трохи заедно в лепкава топка. Когато това се получи, тестото е готово. Увиваме топката в найлоново фолио, сплескваме я на диск и я прибираме в хладилника за поне половин час.

През това време подготвяме плънката на питата. Почистваме сливите от костилките, нарязваме ги на едри кубчета. Сипваме отгоре захарта с канелата и разбъркваме. След минута-две добавяме коняка, който аз замених с хубава троянска сливовица; може да ползвате абсолютно всякакъв алкохолен концентрат – неговата функция е да извлече по-добре аромата на плодовете. Добавяме брашното и едро смлените орехи, разбъркваме и оставяме настрани.Включваме фурната да загрява на 200 градуса. Вадим охладеното тесто и започваме да го разточваме върху набрашнен плот. Ако е много твърдо и неподатливо, изчакваме 4-5 минути да се отпусне. Разточваме равномерно в кръг, дебел 3-4 мм, който не е нужно да бъде с правилна форма, но трябва в диаметър да е около 10 см по-голям от тавичката ни (рецептата е за форма за пай или тарта с диаметър 24-25 см; най-добре да е от огнеупорно стъкло или с незалепващо покритие). Разточения лист сгъваме през средата като носна кърпа на две или на четири, за да ни е по-лесно да го прехвърлим в тавичката; някои го навиват на точилката и го разстилат върху формата. Наместваме тестото внимателно във формата така, че добре да покрие дъното и стените й. Няма нужда от намазване, защото самото тесто е маслено и не залепва. Изсипваме върху него плънката и завиваме висящите краища на околовръст към центъра, като правим застъпващи се дипли. В средата трябва да остане дупка, за да може да се изпарява отделената при печенето влага. Намазваме отгоре питата с прясно мляко и щедро поръсваме със захар.

Печем я около 15 минути в силно сгорещената фурна, след това, като поруменее леко, намаляваме на около 180 градуса и допичаме така. Питата е готова, когато стане златиста, а плънката започне да клокочи като лава; ако изтече навън, няма нищо драматично – става още по-апетитно. Питата трябва да изстине добре преди сервиране; най-вкусна е на следващия ден.

Юлиана обича Словото – все пак то е било в началото, нали? Обича повече чуждите думи, отколкото своите, обича да ги превежда от чужди езици и да ги редактира, по възможност така, че дори и авторът им да не разбере. Обича шушкави и щъкави езици – полски, португалски, български, шведски, руски. Мрази, когато със Словото се манипулира и когато над него се вършат насилия, за да се преследв...