От А до Ям

Историята на най-известните коктейли по света

От А до Ям

Историята на най-известните коктейли по света

Снимки: Pexels

Автор: Johan Carlsson

"Блъди Мери"

Как един мъж с махмурлук, червенокосо момиче и британски генерал по някакъв начин променят това, което се пие по цял свят.

Когато Фернан Петио, барман в Harry's Bar в Париж през 20-те години на миналия век, смесил равни части доматен сок и водка, той нямал представа, че тази смес ще стане световно известна. Според него „едно от момчетата предложи да наречем напитката „Блъди Мери“, защото му напомняше на клуба Bucket of Blood в Чикаго и на червенокоса сервитьорка на име Мери, която работеше там“. Но познатото ни днес „Блъди Мери“ се появява чак когато Фернан се премества обратно в Ню Йорк през 1934 г. Той започва да сервира коктейла в King Cole Bar в хотела Saint Regis. Мениджърът на хотела не харесал името „Блъди Мери“ и предложил да го промени на „Ред снапер“. Разбира се, това не проработило. Един от редовните клиенти с доста лош махмурлук предложил коктейлът да се подправи малко. И барманът започнал да експериментира. Добавил черен пипер, лют червен пипер, сос "Уорчестър", лимон и няколко капки "Табаско". За завършек добавил стъбло от целина в чашата, с което да се разбърква напитката. Така се ражда американска класика. Оттогава има само три неща, които можете да пиете на истински американски брънч – шампанско, "Мимоза" или истинско "Блъди Мери". Ако направите същия коктейл, но пропуснете водката, получавате „Върджин Мери“. Но повярвайте ми – за махмурлука е по-добре с водка. 

Има още...


Ирландско кафе

Пристанището Фойн в Ирландия е било ключово място за натоварения трафик между Европа и Съединените щати през 30-те и 40-те години на миналия век. Там са се събирали и разнообразни групи хора – от бежанци до членове на кралското семейство. През зимата на 1934 г. заради изключително лоши метеорологични условия се налага самолет, излетял за Ню Йорк, да се върне обратно. Главният готвач в ресторанта на летището Джо Шеридан предложил на уморените и уплашени пътници кафе напитка, смесена с ирландско уиски. Един американец попитал дали това е бразилско кафе, а Шеридан отговорил, че „това е ирландско кафе“. В този момент се появява името на напитката. В Дъблин има бар, в който я правят с бразилско кафе и уиски Tullamore Dew – само за да почетат г-н Шеридан.

Веднъж имах удоволствието да отседна в отличния хотел The Shelbourne в Дъблин. Барманът ми каза, че истинското ирландско кафе трябва да изглежда точно като чаша, пълна с бира "Гинес". Идеята да се поставя канела или кафени зърна върху на разбитата сметана е погрешна. И този барман трябваше да знае това – барът в The Shelbourne беше печелил конкурса „Най-доброто ирландско кафе в света“ няколко пъти. Трябва да изглежда като "Гинес" – черно, с два пръста пяна на върха – нито повече, нито по-малко.

Но не ирландците правят напитката известна. Както обикновено това са американците. През 1952 г. Джак Коплер, собственик на Buena Vista в Сан Франциско, донася рецептата за ирландско кафе в Съединените щати. И е предпочитана от дамите, като това се разпространява в целия свят. Не знам защо, но има нещо в тази смес, което привлича жените. Майка ми го обича, баща ми го мрази. Но в някоя мразовита вечер – защо пък не. 

И още...


Джин с тоник

Любимото ми е, разбира се, джин с тоник. И произходът на тази напитка е малко странен. Измислена е в старите времена, когато на Британската империя все още можеше да се разчита. Британските офицери, които не били свикнали с жегата в Индия, имали нужда от нещо за пиене, което да ги разхлади. Мнозина смятат, че джинът е английски напитка, но това не е така. Джинът е еволюционно продължение на холандския „дженевер“, макар британската версия да е тази, която по-късно става известна. Но да се върнем към военните в Ню Делхи. Има едно малко животно, което харесва топлината на Индия, и това е маларийният комар. Затова идеята за смесване на алкохол с тоник трябва да се разглежда като лекарска рецепта. Тоникът е ароматизиран с хинин. Освен че има добър вкус в комбинация с джин, съставката има друга специфика, която е от значение. Хининът предпазва човек от заразата с малария.

Не мисля, че рискът от получаване на малария в наши дни е толкова голям, но е по-добре да сте в безопасност, отколкото да съжалявате. Остава само да запомним, че можем да правим джин с тоник само с британски джин, което означава – Gordon's, Beefeater или Bombay's Sapphire. Също така можем да използваме само тоник Schweppes или Fever-Tree и в чашата трябва да има три кубчета лед. И да не забравяме – резенче лимон.

Пазете се и може би бъдете съвсем малко нетрезви.

 

 

 

„Шприц” – венецианската класика, превзела света