[[more]] Флоренция достига своя връх с разцвета на фамилията на Медичите и много от ястията на това време са все още част от ежедневното меню на местните хора.
Типичната флорентинска кухня е сезонна и изключително семпла. Хората в миналото са се хранели доста различно – не са имали достъп до много продукти и затова са издигнали качеството, търсенето на точните пропорции и подходящите съчетания до много високи нива. Именно това е ценното на тази кухня – хубавото месо, вино, тосканският хляб, тосканските домати, комбинирани по семпъл, но гениален начин.
Във Флоренция можете да се храните навсякъде. През деня много от ресторантите предлагат евтини фиксирани обедни менюта. Естествено, навсякъде можете да изядете парче пица или порция паста, но ако искате наистина да опитате нещо типично, не мисля, че те са това, което търсите. По-скоро внимавайте за това в менюто на заведението да се предлагат типичните за зоната ястия. Ето няколко примера и адреси, които евентуално да заложите в смартфоните си.
Crostini neri. Това са филийки тоскански хляб с пастет от пилешки дробчета. Ох, но не е така просто... Флорентинци до ден днешен търсят идеалната филийка с черен пастет, изпробвайки нови и нови комбинации, добавки, пропорции. Добавя се далак или масло, или каперси, или аншоа, или Vin Santo, или бульон. Ако пък има бульон в пастета, въпросът е какъв да бъде той – телешки, пилешки или може би зеленчуков? Черните кростини са епопея в тосканската кухня и който ви каже, че знае точно как се правят, се надценява. За да опитате тази типична филийка, отбийте се при Da Damasco (via del Barco, 2).
Pappa al pomodoro. Това е ястие, на което най-много му отива думата „манджичка“. То може да бъде оценено най-подобаващо само когато има хубави домати, тоест през лятото. Прави се от стар изостанал хляб, тоскански домати, бульон, босилек. Съвсем семпло ястие, в което обаче всички вкусове и аромати са балансирани прекрасно. Trattoria Sergio Gozzi (piazza San Lorenzo, 8/r) е мястото за папа ал помодоро – собствениците са хора със страст към тосканската кухня, за които оборотът не е всичко (отворено е само на обяд).
Bistecca alla Fiorentina. За тосканската фиорентина сигурно има изпяти народни песни – дълга история, световна слава... На пръв поглед е лесно, но всъщност, за да се опита истинска фиорентина, насреща трябва да има човек с голям опит. Из Тоскана се организират „тайни вечери“, на които гвоздеят в програмата е именно фиорентината. Флорентинският бистек тежи около 1,2 кг и след като е приготвен, вътре месото остава почти сурово. То е от специална тосканска порода крави, трябва да е прясно, от доверено място и т.н. За фиорентина отидете в историческата кръчма Da Burde (via Pistoiese, 154 (6r)) на Андреа и Паоло Гори – през седмицата е отворено само на обяд с изключение на петък вечер. Ако имате късмет, ще уцелите и една от специалните вечери през седмицата, които се организират понякога, където може да се изпробват местни специалитети и съчетания с тосканско вино.
Lampredotto. Лампредото е питка с много вкусен пълнеж, в който основната съставка е trippa или шкембе, но не точно. Прави се от един от четирите стомаха на възрастно теле. Лампредото е най-известният street food из Флоренция. Сервира се на много места във Флоренция, има сергии из града и ако видите километрична опашка някъде освен пред „Уфици”, бъдете сигурни, че народът чака за лампредото. Лука Каи от Il Magazzino на piazza del Passera 2/3 nero е човекът-лампредото. Ако можете, отидете там.
Шкембето е много застъпено във флорентинските традиции, дори имат поговорка „четвъртък ньоки, петък риба, събота шкембе”. Другото типично ястие с шкембе е Trippa alla fiorentina или шкембе по флорентински. Шкембеджийница на 60 години: Da Sabatino (via Pisana, 2/r)).
Peposo. Пепозо e ястие от говеждо месо и за да съм честна, може би е по-подходящо за зимата, не за летните жеги, но все пак: измислено е в едно градче наблизо, Импрунета, от хората, които са работили в тухларните. Месото е нарязано на много ситно, заедно с чесън с люспите, сол, черен пипер на зърна и червено вино. Готви се пет часа. Накрая се получава една прелест с уникален сос, за който задължително се прави scarpetta с тоскански хляб (т.е. да може човек да топи от хляба в соса). Мястото за пепозо е при I’Brindellone, piazza Piattellina 10/11 r.
Zuccotto. Дзукото е от сладкишите семифредо. Нарича се още Elmo di Caterina, съществува от времето на Катерина де Медичи. Оригиналната рецепта е включвала рикота и настъргана кора от цитрусовите плодове в градините на Медичите, покрит е с пандишпан, напоен в ликьор Аlchermes. Можете да опитате дзукото в сладоледаджийницата I Gelati del Bondi (via Nazionale, на ъгъла с via Faenza).
Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.
