Bugiardo означава “лъжец”. Ако наистина е имало такъв човек, той е бил селянин в Тоскана през ХІХ век, когато са живеели в бедност и не са можели да си позволят телешко за неделното рагу. Ето защо използвали месото от свинска наденица и малко панчета, за да направят соса за паста. Така създали ароматен и вкусен нов вид, който е част от т. нар. “лъжливи сосове” в италианската кухня.[[more]]Този обаче много отдавна е загубил лъжливия си етикет и е един от най-вкусните и масови сосове за паста в Тоскана и Емилия-Романя. Много хора дори го предпочитат пред класическото рагу – аз включително, защото се прави по-лесно, по-бързо и има наситен вкус и аромат. И тъй като е “лъжлив”, си позволявам и волността да не слагам панчета, защото не виждам смисъл да се усилва вкусът и ароматът му. Ако сосът се направи от предишния ден, ще е дори по-вкусен.
Всичко започва със софрито. Софрито е нещо като запържването на главата лук в българската кухня. Тук пак има лук, но и нарязани моркови и целина на ситно. Софрито е в основата на много сосове и ястия, включително и на този “лъжец”.
[[quote:0]]
1 глава лук
2 моркова
1 стрък целина
магданоз
зехтин
500 г свинска наденица
1 чаена чаша червено вино (“Сан Джовезе”, традиционно)
800 г домати от консерва или попарени пресни (нарязани на ситно)
лют червен пипер (пеперончино)
Първо пригответе софритото, като сотирате лука, морковите и целината в зехтин, нарязани на ситно. Когато придобият нежен златист цвят, добавете месото на наденицата и с една вилица я посмачкайте. След още 2-3 минути добавете червеното вино и оставете да покъкри за 5-6 минути. Добавете доматите, намалете огъня и оставете соса да ври 20-30 минути, докато намали обема си наполовина. Накрая поръсете с пеперончино и магданоз, посолете и разбъркайте.
Повече от Елена можете да намерите на страницата на фейсбук блога й Italian Days.
