В италианската кухня има няколко класически комбинации между натурални плодове и обработени храни. Прошуто и пъпеш е може би най-известната, но не е единствена. Една от вероятните причини, поради която са открити тези комбинации, е свързана с Древна Гърция, където много обичали да съчетават сладко и солено.[[more]]Другата звучи много по-забавно, особено днес. През Средновековието било широко разпространено схващането, че студените и сочни храни, като например плодовете, са вредни за здравето и за да се неутрализира “вредността” им, трябвало да бъдат придружени от топли и сухи храни. Ето защо много опасният студен и сочен пъпеш е намерил баланса си в лицето на топлата и солена шунка. По същата причина е открита и комбинацията между круша и сирене или между смокиня и прошуто. В Италия навикът да се “давят” праскови в два пръста червено вино е възникнал по същата невежествен причина. Без достъп до микроскоп светът е бил едно много различно място...
Днес устоял времето и по-стабилен от всякога е само бракът prosciutto e melone. Причината е, че тази двойка чудесно се подкрепя, подчертавайки вкуса на партньора.
В края на днешния горещ летен ден милиони хора на Ботуша ще вечерят само това. Една лека, освежаваща вечеря в класическия й вид се състои просто от парчета добре изстуден пъпеш, покрити с прошуто крудо. Прошуто и пъпеш могат да е намерят и на всяка блокмаса през лятото, забучени на клечка, както и в салати. Много разпространен е и трети участник – моцарела (биволска или от краве мляко) или бурата. Горчиво-лютият вкус на руколата също може да се комбинира с тази двойка в салата.
Тъй като няма изрична рецепта, е важно може би да се уточни какъв вид и какво количество прошуто и пъпеш е разумно да се сервират.
От диетична гледна точка за вечеря от около 350 калории пропорцията е 100 г прошуто и 250 г пъпеш. Пъпешът е един от десертните видове (продълговати, със зеленикава кора, с вдлъбнатини, удобни за рязане, с наситено оранжева на цвят сърцевина), или например хибридният сорт “Аниш” (също с вдлъбнатини на резени, но с кръгла форма, зеленикава кора, отличен вкус и фина структура във вътрешността). За прошутото има два варианта – или прошуто крудо “Сан Даниеле”, или прошуто “Ди Парма”. Повечето хора избират “Сан Даниеле”, защото е по-сладко (т.е. не толкова солено), но това е въпрос на личен вкус.
Повече от Елена можете да намерите на фейсбук страницата Italian Days.
