Израснали сме с убеждението, че рибата е много полезна храна, която трябва да ядем поне два пъти седмично. Наистина е била полезна. Все още в много издания можете да срещнете препоръки, че бъдещите майки трябва да консумират повече риба, за да родят по-интелигентни деца. Причина за това е високото съдържание на омега 3 мастни киселини в рибата, които научно доказано влият благотворно на развитието на мозъка.

За жалост тези препоръки не са валидни днес, защото днес всичко е различно и рибата, която достига до трапезата ни, не е рибата отпреди 30 и дори отпреди 10 години. Онова, което се е променило е световния океан, моретата и реките, които индустрията е превърнала в депо за мръсни отпадъци. Производствени остатъци, петролни разливи, отпадъци от хилядите морски съдове, които кръстосват моретата, се озовават във водата и съответно в рибата, която я населява.

Едно от най опасните вещества, което се натрупва в рибите е живак – тежък метал, който има опустошителен ефект върху човешкото здраве. В най-големи количества живакът се натрупва в хищните риби, които имат по-големи тела и жевеят по-дълго като напр. риба меч и риба тон.

Морските мекотели и други представители на т.нар „морски дарове“ – миди, скариди, раци и т.н. са още по-засегнати, тъй като те обитават морското дъно, където в крайна сметка се утаяват токсичните отпадъци.

Всъщност скромните сардини са изключително полезни риби – един от най-добрите в природата източници на усвоим от човека калций и есенциални мастни киселини омега 3.

Положението с рибата от рибни ферми далеч не е по-добро. Рибните ферми са заградени водни пространства, изкуствено зарибени, в които много риби живеят в изключително тясно пространство, плуват в собствените си нечистотии и измират с бързи темпове. За да се предотврати преждевременната им смърт и да достигнат необходимото търговско тегло, тези риби получават ежедневно различни медикаменти, включително антибиотици, които в крайна сметка се озовават в месото им. Когато ядем храна, съдържаща антибиотици, ние изграждаме резистентност към тях и в момент, когато антибиотикът може да бъде животоспасяващ за нас, той не ни действа.

Спрях да ям риба, когато научих всичко това и други смущаващи факти за водните обитатели. Позволявам си морска храна 1-2 пъти в годината, когато съм на почивка на море и има шанс да попадна на прясна морска риба. Обикновено избирам малки рибки с кратък живот, защото телата им акумулират по-малко токсини. От черноморските риби предпочитам сафрид, а на гръцкия бряг избирам гаврос (местната аншоа) или средиземноморски сардини.

Всъщност скромните сардини са изключително полезни риби – един от най-добрите в природата източници на усвоим от човека калций и есенциални мастни киселини омега 3. А благодарение на краткия си живот, малките си размери и това, че са сравнително ниско в хранителната верига, те поемат и акумулират далеч по-малко вредни вещества от по-едрите си и хищни събратя.

Както повечето храни, сардините са най-полезни, когато са пресни, а не консервирани. Те обаче се развалят твърде бързо и не подлежат на замразяване, защото мазнините в тях могат да гранясат, дори когато са замразени, а при размразяването губят формата си и се разпадат. Така че пресни сардини можете да намерите само някъде край морето.

Ако си ги закупите от местни рибари, гледайте да миришат на прясно и да са цели. Пригответе ги още същия ден и не ги замразявайте. Сардините изискват съвсем семпла кулинарна обработка – най-добре запечени на скара или леко сотирани в малко зехтин. След това можете да сервирате с една голяма гръцка салата с много свежи зеленчуци.

За автора:
Магдалена е хранителен терапевт. Работи предимно с жени – бъдещи майки, жени с фертилни проблеми, със заболявания на репродуктивната система или просто с дами, които искат да се хранят по-добре и да повишат качествотo си на живот. Научете повече на www.zdravismagi.com