От А до Ям

Неочакваната италианска столица на кафето

Всичко в града е свързано с кофеина, дори Джеймс Джойс се преместил тук

Неочакваната италианска столица на кафето

Ароматът на кафето се носи из целия Триест
Снимка Getty

Във всеки италиански град денят започва с чаша силно кафе. Но в Триест – най-североизточната точка на страната, е по-различно. Като се помотаем из града, отвсякъде ще видим хора да правят кафе, да правят пяна от мляко и да поръчват "capo in b" – малко капучино, сервирано в малка стъклена чашка, любима на триестчани.

Дом на най-голямото пристанище за кафе в света и създател на един най-големите брандове за кафе в Италия – Illy , Триест е град, който дължи всичко на кофеина. Градът е сгушен в прегръдките на Словения и Адриатическо море в най-горната част на ботуша на Италия.

„Мислех, че ми трябва докторска степен, за да поръчам кафе в Триест“, смее се Мария Кочеткова, издател в Триест на английско списание за чужденците в града. „Вместо кафе (еспресо), тук поръчват 'nero'; за капучино казват 'caffelatte'. И списъкът е дълъг.

Тя и съпругът й  - италианец от Савона - са щастливи да разплетат възела от непознати думи, които се използват само тук  и да помагат да новодошлите в града. А Мария смята, че да разбереш традициите на града през любовта му към кафето, е най-добрият начин да го опознаеш.

Кафенетата са втори живот за много италианци. След дома това е мястото за най-интензивни социални контакти за млади и стари, където научаваш новините, клюките, докато времето минава. Дали заради традициите с кафето, но триестчани пият двойно повече кафе, сравнено с останалите италианци. 


Ето как гледат на това чужденците в града:

„Кафето е много важно нещо тук, казва Алесандра Реса, учител по английски, която се премества от Сан Франциско преди 20 г. Вместо да седнем за бързо кафе на бара, както правят във всички останали  италиански градове, тук хората сядат, срещат се с приятели, говорят с часове на по чаша или две кафе. Тук няма да видиш никой да върви с чаша в ръка".

Смята се, кафето е влязло в Италия през 1570 г., когато физикът Просперо Алпини донесъл кафеените зърна от Египет, за да ги продаде на венециански аптеки. Въпреки че напитката бързо била харесана, около нея витаело подозрение заради бързия ободрителен ефект и асоциациите с исляма. Католиците я нарекли „напитката на дявола“ и настояли Папа Климент VIII да я забрани. Но след първата глътка кафе, папата толкова я харесал, че казал, че тя трябва да бъде извън всякакво съмнение за злина.

До средата на 17-и век, много елегантни кафенета изникнали във Венеция и Виена, кафето е било луксозна напитка, на която се наслаждавали аристократите и интелектуалците. През 1719 г. Триест хванал цаката на възможностите на печалби от кафе и градските власти, тогава под управлението на Австро-Унгария, обявили пристанището за безмитна зона. Така изведнъж запристигали кораби от Османската империя и скоро Триест бил изходна точка за доставки на кафе в цяла Централна и Западна Европа, а във Виена се отваряли специални „кафе-къщи“ за продажба на печено кафе и напитки.

По времето на Мария Тереза градът получил голямо развитие и Триест станал мощен пристанищен град. Странно, но Мария Тереза никога не е стъпвала тук, но след като наследила огромни дългове от управлението на баща си, тя гледала на града като на машина за пари. През 1751 г щедро отворила града за всички религии – смел акт, докато по това време има обратния процес при другите католически владетели, които депортирали протестантите, наложили дрескод за евреите и разрешавали само на католици да учат в университетите. Така скоро в Триест пристигнали всякакви работници и предприемачи, за да започнат бизнес, благодарение на повечето свобода и благоприятни условия за морска търговия.

Днес Триест е разнолик град. Тук е една от най-големите синагоги в Европа, има джамия и източноправославна църква от 19-и век под сръбско владение. А на разходка из уличките на града ще чуете, че местният диалект звучи повече като австро-германски, отколкото като чист италиански с присъствието на много хърватски и гръцки думи.

Illy е сформирана тук през 1933 г., а покрай компанията отварят имного други бизнеси заради нуждите на търговията, транспорта, ресторантьорството и складовите наличности.

Но и до днес с  отварянето на прозорците в близост до пристанището, се носи ароматът на кафе.

През октомври тук се провежда Триеският фестивал на кафето, където има много дегустации, ресторантите правят различни ястия с кафе и има състезание за най-добро "Capo in B" за най-добрите баристи.

Все още може да пиете кафе в старите кафенета от 1800 г във виенски стил, да побъбрите с местните под полъха на палмите и уличните лампи. Самият Джеймс Джойс се преместил тук през 1904 г. Местните твърдят, че в Триест се намира най-големият площад, гледащ към морето - Piazza Unità d'Italia. Наблизо се намира Кафе Томасео от 1830 г. – уютно кафене с много скулптури ангелчета и сервитьори с червени вратовръзки, както и „Ла Бонбониера“ от 1836 г., сладкарница – бижу, която предлага австрийски сладкиши като Линцер и торта Шварц. Собственикът умно е подготвил листа с превод на италианските кафета – видове, вкусове, произход – цял туристически гид!

Тук има кафенета – книжарници, кафенета за социални контакти, кафенета за мини концерти, кафенета за бизнес-презентации. Всички чужденци, останали да живеят и работят в Триест, споделят, че вече говорят и се вълнуват много повече от кафе, а и пият в пъти повече от него с голямо удоволствие.