От А до Ям

От А до Ям: Негово величество сандвича

И рецепта за кубински сандвич

От А до Ям: Негово величество сандвича

Снимка: Jaymantri

Днес сме на вълна сандвичи. Първо, вкъщи гледахме отново Chef и огладняхме. После, четейки за кубинския сандвич, бяхме увлечени от интересната история на този маниер за поднасяне на храната. В крайна сметка решихме да посветим тази събота на тях и да приготвим за пръв път легендарния El Cubano! Но първо – малко за историята.

Джон Монтагю, четвърти граф Сендуич, е запомнен не толкова заради факта, че е бил Първи лорд на Адмиралтейството, подкрепил Джеймс Кук за неговите експедиции (в негова чест са кръстени хавайските Сандвичеви острови), и после няколко пъти държавен секретар и началник на Кралските пощи, колкото заради проблемите си с хазарта, които едва ли не случайно довели до откриването на сандвича. Графът твърде много се задържал на масата за карти и неговият готвач се видял в чудо – трябвало да сервира храната директно там, за да не губи Негово благородие и минутка време от играта.

Ето така през 1762 г. се родил сандвичът, който Монтагю популяризирал в Англия. Това е и най-разпространената версия за възникването на филиите хляб, гарнирани с храна и удобни за похапване. Историческата истина обаче винаги е малко по-различна.

Граф Монтагю всъщност посещавал Средиземноморието и там, в Гърция и Турция, за пръв път опитал богати плата с мезета, които били сервирани под формата на сандвичи – сирена, месо и сосове между парчета хляб. Идеята внесъл в Англия; платата сандвичи идеално устройвали компанията на неговата маса за карти и само два месеца след представянето им Едуард Гибън (английски историк и парламентарист) споменал в дневника си думата „сандвич”, когато описвал какво ядели няколко благородници в ресторант.

Днес в света се консумират над 1 милиард сандвичи на ден. И защо не? Сандвичите са перфектната храна – може да се носят, не изискват никакви ритуали и прибори, в същото време са безкрайно разнообразни.

Шампионите в яденето на сандвичи са САЩ – там това е култура, а ежедневната консумация на сандвичи е над 300 милиона. Интересното е, че в началото именно в Щатите сандвичите пробиват малко по-трудно и по-бавно. Те се появяват в кулинарни книги в началото на ХІХ век. Причината е, че след Декларацията за независимостта американските готвачи отбягвали всякакви кулинарни тенденции, идващи от бившите британски колониалисти. Думата „сандвич“ също предизвиквала негативни асоциации с миналото. Но след като те избледнели, нямало пречка пред сандвичите.

Ако говорим за американската традиция, там списъкът на сандвичите е много дълъг, но има няколко, които са останали в историята. Такъв е например сандвичът Po'Boy (от poor boy – „бедно момче”). Създаден е по време на Голямата депресия по повод стачката на ватманите и уличните работници в Ню Орлиънс. Двама братя, собственици на закусвалня, предлагали безплатни сандвичи на стачкуващите. Когато гладен стачник влизал в заведението, някой служител се провиквал: „Ето, идва още едно бедно момче!“. „Пуу бой” е типичен сандвич „подводница“, който се прави от френска или италианска багета. Хлябът се отваря от едната страна във V-образна форма. „Бедното момче” винаги съдържа месо (най-вече телешко, но и пилешко и свинско, много често и с морски дарове), a гарнитурата e зеле, домати, кисели краставички, майонеза, понякога лук.

Друг исторически сандвич e Sloopy Joe. Той също произхожда от Луизиана по времето на Голямата депресия, но името му е от 40-те години. Преди това така се наричали заведения, където се предлагала евтина храна, с която можеш да обядваш набързо. Sloopy Joe e сандвич, сервиран в питка за хамбургер – съдържа телешка/говежда кайма, лук, доматен сос и сос уорчестър.

И третият сандвич, който избрахме да споменем, е този, който решихме и да направим – кубинският сандвич.


Корените на El Cubano са в Куба или Кей Уест. Оттам е мигрирал в Тампа и Маями. Прави се с кубински хляб, но италианската чабата е приемлив негов заместител. Във всеки кубински сандвич присъства безспорно и задължително шунка, печено свинско филе, швейцарско сирене (сборно понятие за жълти полутвърди сирена тип ементал), кисели краставички и жълта горчица. Хлябът се реже по дължина, подреждат се слоевете и се пече върху грил плоча, затиснат от тежест, или на преса за сандвичи. Уникалността на този сандвич идва от всяко едно ниво на продуктите – от вида на хляба, от месото, което може да се маринова по различен начин, от качествената шунка и сирене.

Необходимите продукти:

(за хляб с дължина 30 см)
1 италианска чабата
2 тънки филии свинско филе
4-5 парчета сирене ементал (за сандвичи)
4-5 парчета шунка
кисели краставички
горчица

 

Изпечете свинското филе на грил тиган (по 2 минути от всяка страна). Посолете, поръсете с черен пипер и оставете настрана.

Постелете работния си плот с алуминиево фолио (достатъчно, за да увиете сандвича). Отрежете краищата на хляба, а самия него разрежете по дължина и го отворете като книга. Намажете и двете му страни обилно с горчица. 

Наредете сандвича: върху основата на хляба сложете първо изпеченото свинско филе, шунката, а после сиренето и киселите краставички. Покрийте с горната част на хляба.

Внимателно намажете сандвича с разтопено масло от горната страна, обърнете го и намажете и другата. Завийте сайдвича в алуминиевото фолио. 

Загрейте грил плоча или тиган и поставете сандвича. Затиснете го с тежест. Печете го по около 5-6 минути от всяка страна. Накрая махнете фолиото, нарежете го на парчета и сервирайте.