ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Полски великденски маковец

Полски великденски маковец

Обичам полските сладкиши. И не само сладкишите... Животът ми е свързан по един смешно-романтичен начин с Полша. Като започнем оттам, че в ранна детска възраст много си падах по Стас от филмчето за Стас и Нели по едноименната юношеска класика на Сенкевич, а впоследствие завърших полонистика заради най-добрата си приятелка от гимназията, която беше влюбена в поляк, и приключим със... Не, няма край.

Поляците и българите сме едновременно много различни и много подобни, дори в дребните народни суеверия от рода да не подаваш на някого ръка през прага, да “чукаш на дърво” и да не слагаш младо момиче да седне на ъгъла на масата, защото нямало да се омъжи... Полският и българският език са възможно най-далечните помежду си славянски езици, но когато задълбаеш в чуждия, виждаш колко дълбоки и древни са общите неща; дотам да имаме една и съща дума за “къделя”, да речем.Няма да си говорим сега за езици обаче, защото това е тема, по която мога да се разпростирам с безпределно безсрамие. Ще си говорим за сладкиши – за любимия ми полски великденски маковец (по-точно “макóвьец”, макар че българските правописни правила не ми позволяват да го изпиша така).

Забавното е, че Велик-ден на полски е “велика нощ” (Wielkanoc, което звучи като “Вьелкáноц”). За огромната маса поляци, които са 95% вярващи католици или поне от семейства с католически традиции, празникът e от изключителна важност. Несъмнено из обширната полска земя по случая ще бъдат изпечени тонове прекрасни маковци в най-разнообразни формати. Това е единият традиционен полски сладкиш, който се прави и за Коледа, и за Великден. Независимо дали са с козуначено тесто с мая (както този на снимките) или с хилядолистно маслено тесто, дали са навити или наложени на пластове, общото и основното в тях е вълшебната макова плънка.

За мен тя е най-прекрасното лакомство на света след шоколада; за доста хора в България обаче ароматът й е странен и непривичен. Маковите сладкиши определено са екзотика за нас; в нашия географски пояс макът се ползва най-вече за декорация на соленки, докато в Средна Европа – Германия, Австрия, Унгария, Чехия и Полша – маковите торти и сладки са досадно ежедневие. Според мен опиташ ли ги, няма как да не им останеш фен за цял живот. Предлагам ви да ги изпробвате.

И тъй, най-сетне стигаме до същината. Най-завързаното при маковеца е плънката, разбира се. В Полша се продава една заготовка за нея, наречена “макова маса”, с която всичко става много лесно, но тук ще трябва да минем целия процес със смилането на суровия мак.

Класическата рецепта изисква маковото семе да се попари с вряла вода, после да се вари 1 час в прясно мляко, след това да се отцеди и да се смели в машинка за месо. Аз обаче ще ви предложа модерна и бърза версия, в която суровият мак се смила в електрическа кафемелачка.

Необходимите продукти:

За тестото:
600 г брашно
200 мл хладко мляко
125 г разтопено и почти изстинало масло
2 яйца
½ кубче прясна мая (21 г)
4 супени лъжици захар
щипка сол
1 супена лъжица олио
1 супена лъжица ром/коняк/водка
1 прах ванилия

За плънката:
150 г маково семе
100 г захар
50 г стафиди
50 г сушени сливи, кайсии или др. по избор
50 г орехи или бадеми
50 г захаросани портокалови корички
1-2 лъжици мед
1 супена лъжица олио
½ пакетче канела (5 г)
1 белтък (жълтъкът остава за намазване отгоре)

Започваме с мака. Смиламе го на порции в електрическа кафемелачка, докато побелее. Заливаме го със 100 мл вряла вода, разбъркваме леко, притискаме го с лъжицата отгоре и оставяме настрани да изстине.

Продължаваме с тестото. Пресяваме брашното. Разтваряме маята в хладкото мляко със захарта и 2 лъжици от брашното и оставяме на топло да се подхване. Чакаме да удвои обема си (обикновено става за около 20 мин.), след което добавяме всички останали продукти за тестото без маслото. Замесваме, накрая добавяме и маслото и продължаваме да месим. Когато маслото се попие, тестото вече няма да се лепи по ръцете ни. Оставяме го на топло да втаса, докато удвои обема си.

Докато го чакаме, се заемаме с плънката. Към изстиналия мак добавяме ядките и сушените плодове, като преди това сме ги накълцали на ситно всички заедно с остър нож върху дъската за рязане. Добавяме и останалите продукти за плънката без белтъка, който разбиваме на сняг с миксера и слагаме най-накрая, като разбъркваме внимателно.

Междувременно тестото ни е втасало. Разделяме го на две части, измесваме и всяка разточваме на правоъгълник, както е показано на снимките долу. Прехвърляме го върху памучна кърпа, поръсена с брашно. Намазваме на тънко от плънката, като оставяме от всички страни празна ивица за подгъване. Накрая загъваме краищата на дългите страни и навиваме двата маковеца на руло (рецептата ми е за два; на снимката е замесено по-голямо количество). Оставяме ги настрани за още 15-20 минути да втасат повторно.

През това време включваме фурната да загрее на 180 градуса. За печене ни трябват две еднакви продълговати форми за кекс с дължина 30 см, застлани с намаслена пергаментова хартия, но ако нямаме, можем да сложим маковците и един до друг в по-голяма тава, постлана с хартията; просто няма да са със съвсем правилна форма. Намазваме ги отгоре с останалия жълтък и ги слагаме да се пекат. Когато фурната се изключи, намаляваме на 150-160 градуса и допичаме на тази температура. Това продължава около 40 минути, като пробваме по обичайния начин с клечка дали сладкишът е готов.

Като се опече, изваждаме и изчакваме да изстине добре. Най-хубаво е да минат 10-12 часа преди нарязване и сервиране. И да ви е сладко – или “смачнéго!”, както казват в Полша.

Юлиана обича Словото – все пак то е било в началото, нали? Обича повече чуждите думи, отколкото своите, обича да ги превежда от чужди езици и да ги редактира, по възможност така, че дори и авторът им да не разбере. Обича шушкави и щъкави езици – полски, португалски, български, шведски, руски. Мрази, когато със Словото се манипулира и когато над него се вършат насилия, за да се преследв...