Това е Христо. Той е известен с много неща, но най-вече с пълното си нежелание да яде. От съвсем малък. Дори не искам да се сещам за лудостите с наддаването, кърменето, нормите и прочее майчини неволи. След като мина годинка, настанаха други проблеми. Малкото човече ясно ми показа, че предпочита едноцветни храни, за предпочитане – бели, които имат най-много една-две съставки. Не дай си Боже, ако си позволях да сипя в чинията две различни храни и те имаха неблагоразумието да се допрат една до друга! Всякакво хранене се преустановяваше. Това миш-маш, това яхнии, това гювеч и други изобретения на националната ни кухня – забравете. За него те бяха "грозни" и за съжаление аз нямах достатъчно основания да не се съглася.[[more]]Стиснатите устнички, въртенето на очи и неприкритата досада към иначе обичния за нас ритуал по сядане на масата за семеен обяд или вечеря станаха част от ежедневието на семейството. Опитала съм всичко, можете да бъдете сигурни. Понякога насред истерията се опитвам да се успокоя, че няма начин дете в нормално семейство в наши дни да умре от глад, но може ли човек да бъде съвсем сигурен?
Докато един чуден ден не ми хрумна да викна проклетото детенце да си сготви само.
Не само че му стана интересно, ами и се развъртя в кухнята. Първата рецепта, с която пробвахме, беше баница и Христо не ми позволи нито за секунда да се намеся в процеса. Естествено, казвах му какво да прави, но не можах да се добера до бъркалка, купа или яйце. Кухнята се превърна в бойно поле, дрехите заминаха директно в пералнята, но баницата стана почти страхотна и най-важното – той яде от нея поне три пъти!
Изводите, които си направих:
1. Бързо трябва да направя списък с лесни рецепти за неща, които той лично може да сготви с малко помощ от моя страна.
2. Трябва да купя или да ушия, стига да мога, престилка за малкия готвач.
3. Да се снабдя с още малки тавички, в които да се пече "неговата част" от съответното ястие.
И така, започваме да готвим с Христо. Ако не друго, поне ще придобие усет към готвенето и към правенето на разни неща лично с ръцете си и с отношението си. И кой знае, някой ден той може да стане кулинар или дори готвач. Ако не, пак добре, поне ще има отношение към хубавата и домашно приготвена храна. И на това съм доволна.[[quote:0]]
1 пакет кори за баница
4 яйца
1/2 кофичка кисело мляко
300-400 г сирене
1/2 чаена лъжичка сода
1/2 пакетче масло
50 г олио
1. Смесихме разтопеното масло и олиото в една купичка.
2. Намачкахме сиренето с вилица.
3. Отделно разбихме яйцата и киселото мляко, в което предварително добавихме содата.
4. Смесихме продуктите за плънката.
5. Всяка кора беше намазана с мазнината и всеки две кори – поръсени с плънката, завити на руло и поставени в намазнена тавичка.
6. Направихме две баници – една за нас и една за Христо, в малка тавичка, да се знае коя е неговата.
:)
