ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Руска салата или “Оливие”?

Руска салата или “Оливие”?

В годините, когато все още дори познатите ни опаковки с готова майонеза (знаете ги, тези, дето водиха спор коя е истинската) още ги нямаше, моята майка обявяваше, че по някакъв тържествен случай у дома ще има руска салата. Подготовката започваше няколко дни преди съботния следобед – сутринта бе работен и учебен ден. Този ордьовър традиционно се правеше само в студената част от годината и ние търпеливо обикаляхме за продуктите: яйца, картофи, моркови – това лесно, киселите краставички и грахът – е, намираха се, макар невинаги, но шунката... Нейното откриване беше трудно, поради което биваше подменяна с някакъв малотраен колбас, макар че не беше същото.

Приготвянето си беше цял ритуал – ето ме мен, помощницата на мама, внимателно отделям жълтъците от белтъците; после поставените в дълбока, голяма порцеланова купа жълтъци майка разбиваше с дървена лъжица с дълга дръжка, а аз много внимателно, когато тя каже, на тънка струйка сипвам... е, тя ползваше зехтин. Останалите продукти – предварително и отделно сварените картофи, моркови и т. н., ако майонезата не се пресечеше, се нарязваха на ситно и заливаха с нея; малко лимонов сок – и ето, готово... Оставаше и да дойде време за празничната вечеря.

В ресторант асортиментът също не бе винаги и навсякъде наличен, а обикновено той или така наречените чешки рула – навити парчета шунка, пълнени с тази салата – бяха част от общото меню за банкети по празници или сватби.После се появи готовата майонеза... Но още преди това, по време на първото си посещение в Берлин, в частта, наречена “наша”, влязох в магазин за хранителни продукти и бях много впечатлена от щанда, на който така познатата в наши дни гледка на готови специалитети – салати, ордьоври, ястия – кротко си чакаше немските домакини... Да, в София имаше кулинарни магазини, откъдето можеше да закупиш някакво ястие – единият на “Витошка”, а другият – прилежащ към тогавашния хотел “Балкан” (сега “Шератон”) на Балкантурист, но в тях имаше само готвени ястия, скара и десерти. Обикновено витрините си бяха празни, защото ограниченото количество свършваше бързо и киселите продавачи троснато отговаряха: “Няма!” С други думи, някои рецепти наистина изискваха време и внимание, затова не бяха за честа консумация...

В сегашните дни, когато и “най-екзотичното” ястие, с което дами и домакини събираха овации, може да намерите готово, преди няколко години, влизайки в един от първите появили се магазини за храни и напитки “Берьозка”, бях поозадачена да открия познатата ми руска салата под името “Оливие”.

Каква е историята? Салатата е сервирана за първи път от французина Люсиен Оливие през 1860 г. в един от най-известни московски ресторанти, "Ермитаж". В нея имало хайвер, телешки език, пушена патица, зелена салата, опашки от раци... но сосът никой не можел да отгатне какъв е, а майстор готвачът ревниво пазел тайната.

Към края на ХІХ век помощник-готвачът Иван Иванов, за да открадне тайната, се промъкнал в мястото, където Оливие приготвял соса, когато самият той бил повикан навън по спешност. Там Иванов видял съставките – два жълтъка от твърдо сварени яйца, балсамов оцет, половин литър зехтин...

Помощникът на френския майстор напуснал ресторант "Ермитаж" и се премества в друг – "Москва", където започнал да предлага подобна на салатата на Оливие под името "Столична". Качеството на салатата на Иванов обаче не било същото, липсвало нещо...

През 1905 година ресторант "Ермитаж" бил затворен и семейство Оливие напуснало Русия. Салатата придобила популярност и в чест на готвача била наречена “Оливие”; същевременно заради сезонността, редкостта и високата цена на някои продукти те били заменени с други... Така вероятно са се появили варените картофи, които със сигурно не присъствали в оригинала.

Руската салата, която днес познаваме, е подобие на варианта на Иванов, и няма много общо с този от “Ермитажа” на Оливие.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...