Всички знаем, че най-добрият начин да бъде почетен един празник, е като поставим на масата сладкиш. Тържественото чувство продължава дотогава, докато все още е останало парченце от десерта. Коледа ни предлага многообразие от сладости – джинджифилови бисквитки, меденки, италианско панетоне и стигнем до величествения щолен. Освен че всички те си приличат по коледните подправки – канела, кардамон, джинджифил, а понякога и мед и шоколад за разкош, те носят приповдигнато настроение и ни помагат да гледаме на живота поне една идея по-оптимистично.
Традиционният немски коледен щолен винаги има с какво да ни впечатли. Дори историята му е особено любопитна. Първото писмено споменаване на сладкиша датира от 1329 г. в Наумбург, когато пекари дават като коледен подарък кейка на свещеник. С течение на времето той е запазил формата си с много малко промени. По форма и с белия си цвят, той символизира бебето Христос, увито в пелени.
Постепенно приготвянето на щолен станало особено разпространено и се превърнало в обичай. В началото той се приготвял само от брашно, мая и вода, заради коледните пости, което не предполагало особени вкусови качества. Затова век по-късно в писмо до папа Николай V германският курфюрст Ернст фон Заксен помолил да се вдигне забраната за използване на масло при приготвянето на кейка по време на поста. Папата бил непреклонен и отказал. Дългоочакваното позволение за пекари и любители на десерта дошло през 1490, когато папа Инокентий VIII издал т. нар. „маслено писмо“, в което забраната най-сетне била премахната, но вярващите били задължени да плащат на църквата обезщетение. Интересен факт е, че със събраните средства била построена катедралата във Фрайбург.
През 1730 година Август II Силният, електор на Саксония, поръчал на пекарите 1,7- тонен щолен, с който да нахрани всички граждани. Специално за това построили огромна фурна, а в последствие бил изкован и огромен нож, за да се разреже. Голямата пещ, в която бил опечен, била нагрявана 8 дни.
Не без усилия се раждат големите традиции, които устояват на времето. От тогава до днес правилото, че на 1 кг брашно се слага половин кг масло все още важи с пълна сила.
8 Pop-up магазина за настроение до Коледа
