Макар всеки да е чувал за тапас, известната испанска традиция е толкова многолика, а тапасите - толкова различни и разнообразни, че е и трудно, и лесно тази храна да се опише с няколко думи.

Лесно, защото тапас си е мезе, а в България знаем какво е мезе. Спокойно можем да поднесем чиния с качествено сирене, маслини и шунка, да ги наречем тапас и да приемем, че пием вино като испанците.

Тапас обаче може и да са хапки от ястие, което все пак изисква време и усилие за приготвянето си и което не е характерно за нашите географски ширини. Тогава вече усещането е за "истински" испански привкус.

Испания е голяма страна и разликите в "замезването" между отделните ѝ области варират доста. Общото е, че е прието, че tapa идва от стария обичай в кръчмите чашите с вино да се покриват с парче хляб с шунка или сирене, за да не влизат мухи.

След това парчето хляб с шунка отгоре се развива в традиция за леко похапване, с което да се залъже гладът преди обяд, вечеря или през нощта - при обикаляне на баровете.

Обикновено порциите тапас са малки, по няколко хапки. Те не целят човек да се нахрани, а да замези. На места се предлагат безплатно в баровете - тъй като са солени, често карат клиента да си поръча още питиета.

Може да са студени, но може да са топли и по-близо до засищащата храна - в този случай се поръчват и плащат отделно.

Днес другото основно правило е, че тапасите са социална храна. Те се делят от всички на масата и са задължителна част от вечерта навън с приятели или семейство. Хубавото на подобно разнообразие е, че всеки бар в Испания може да ви изненада, тъй като може да ви сервират различни тапас. Някъде може да получите просто купичка с маслини, а другаде - панирани калмари.