Предполага се, че тази супа е съществувала още от времето на древните римляни. Дълги години е била считана за храна на бедните, заради изобилието и ниската цена на лука и малкия брой продукти, необходими за приготвянето й. Според някои доста спорни източници първата лучена супа е била приготвена от самия Луи XV, който по време на лов се оказал гладен и с налични единствено лук, масло и шампанско. Няма начин шампанското да не е спасило положението!
В днешни дни супата се приготвя не с шампанско, а с говежди бульон, сипван върху карамелизиран в масло лук. Предполага се, че основният вариант на супата е с корени някъде около Лион, а версията, в която се поднася със запечено сирене и крутони, идва от парижките бистра на Монмартър. Традиционно използваното сирене е ементал или грюйер, но може да използвате всякакъв вид сирене, което се разтапя при печене – млад кантал, бофор, или дори кашкавал. Обикновено карамелизираният лук се деглазира с бяло сухо вино, но в едно предаване видях шеф Ерик Салмон (майстор-готвач в ресторанта Les Flottes) да използва червено порто, което да обогати допълнително ароматите и да довнесе малко сладост, и се възползвах от идеята.
Ако сте на разходка в Париж, със сигурност ще забележите, че френската лучена супа е неотменна част от менюто на ресторантите в най-туристическите квартали. Ще разпознаете истинската, тоест приготвената на място, по полумесеците лук в чинията. Обикновено супата от пакетче, която (за съжаление) е по-често срещаният вариант в туристическите ресторанти, е доста по-гъста, но почти не се виждат парчета лук.
Необходимите продукти:
(за 6 порции)
500 г червен лук
30 г масло
2 с.л. брашно
100 мл порто (или бяло сухо вино, ако портото е твърде сладко)
2 л телешки бульон
няколко стръка прясна мащерка
12 филии франзела (още по-добре, ако е от предния ден)
100 г сирене бофор (ементал или кашкавал)
Лукът се обелва и нарязва на тънки полумесеци. Маслото се загрява на умерен огън в тенджера. Добавя се лукът и се оставя да се карамелизира за около 10 минути, като се разбърква от време на време. Огънят не трябва да е много силен, за да не изгори лукът, а да може водата му да се изпари и той да омекне и да покафенее. Поръсва се с брашното и се разбърква добре, оставя се за още минута-две. Деглазира се с виното порто, оставя се да заври отново и се долива телешкият бульон. Добавят се стръкчетата мащерка, посолява се при нужда и се подправя с черен пипер. Оставя се да къкри на тих огън за около 30 минути.
Поднася се със запечен хляб и разтопено сирене. Традиционно, супата се разпределя в огнеупорни купи, отгоре се поставят 1 – 2 препечени филийки франзела, поръсва се настърганото сирене (ементал или грюйер) и се оставя за няколко минути под грила на фурната, докато сиренето се разтопи и леко позапече.
Тъй като нямам огнеупорни купички, подредих в тавичка двойки филийки франзела, поръсих ги с настърганото сирене и ги запекох за десетина минути в предварително загрята на 220 градуса фурна, докато сиренето се разтопи и позапече. Сервирах супата в обикновените ми чинии, още горещата запечена франзела със сирене поставих непосредствено преди сервирането.
И една класическа френска салата!
