ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хумусът и неговият филм

Хумусът и неговият филм

Може ли хумусът да бъде катализатор на мира в Близкия изток? Може ли този дип от смачкан нахут да бъде витрина на разбирателството в региона пред света? А може ли авторът на рецептата за мир да се окаже австралиец? Сигурна съм, че сте си задавали тези въпроси много пъти и е време съмненията ви да отпаднат. Отговорът на всички е “да”, и това е темата на филма “Правете хумус, а не война”.

Запознайте се с Тревър Греъм. Документалист, който има ексцентричната идея да ни преведе през тази изстрадала зона чрез една друга война. Войната за хумуса! Тя бушува между Израел, Палестина и Ливан от 2008 г. В чии вени е потекъл пръв, кой го прави най-добре и кой има правото да държи търговската марка пред света и да прави пари от името му. Тревър определено е шантав и не пропуска сгода да пусне микрофона, за да потопи парче пита в хумуса, но той има и личен мотив да направи този филм – една любовна история и едно семейство, което всяка събота сяда около масата си “на дъното” на света, за да яде хумус.Той се свързва с различни официални лица – министри и политици, учени и историци, и дори един писател, който надниква в самата Библия, за да отсече, че хумусът е споменат в Стария завет. Докато гледаш всички тези важни хора и предусещаш техния скрит мотив да водят този спор на “идентичността”, се заливаш от смях и неизбежно си мислиш за киселото мляко, сиренето и лютеницата. Наши са! Само наши и на никой друг!

А истината е... Истината сякаш е, че отвъд политическите мотиви всички тези хора – палестинци, ливанци и израелци, обичат хумус и го правят да си оближеш пръстите! Хумусът е храна, която пътува с хората, като думите, и е достатъчно древна, за да е на всички тях. И хората – онези, неважните хора, нямат никакъв проблем с това извън анекдотите и закачките. Те нямат нужда някой им каже, че хумусът е изконна тяхна принадлежност, защото той е и винаги е бил! Те се събират и пробват чуждия хумус, те наемат онзи, който го прави добре, те преминават телени огради и оставят оръжието си, за да седнат на масата на другия и да ядат от хумуса му. Той е оазис на мира и нормалността в този ужасен конфликт.

Какво повече? Може би и малко критика към забавния Греъм. Твърде много копира стила на Майкъл Мур, дори в шапката.

Но стига за филма. Време е за рецептата!

Необходимите продукти:
 

500 г сварен нахут
2 супени лъжици светъл тахан
2 скилидки пресован чесън
½ чаена лъжичка кимион
сокът на два лимона
зехтин, сол

Всичко без зехтина отива в блендера. И когато той се затрудни да смели нахута, добавяте зехтин на тънка струйка на няколко пъти, докато блендерът тръгне и направи спокойно гъст и гладък крем. Прехвърляте го в купа, пробвате, за да се уверите, че е просто прелест, опитвате се да не изядете половината, преди да сте го сервирали и ако е нужно, добавяте каквото е необходимо според вкуса си. Поставяте го в центъра, осигурявате си арабски хляб и поканвате приятелите си на масата!

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.