Начин на живот

10 причини да си направим роуд трип

Човек е човек, когато е на път.

10 причини да си направим роуд трип

Снимка: www.storyblocks.com

„Човек е човек, когато е на път.“ Така древните хора, помъдрели от странствания, които траели месеци, а понякога и години, описвали състоянието на пътуване. Мисълта, че това е състояние, в което влизаш за продължително време (нещо като хибернация), ни изглежда непонятна. А от съвременна гледна точка, построена преди всичко върху концепцията за комфорт, чувство за удобство и оптимизация на времето, идеята да пътуваш донякъде с месеци, ни се струва направо нехуманна, нещо принадлежащо към непросветеното, ретроградно и сурово Средновековие. Желаем мигновено да се озовем в избраната от нас дестинация и всяка минута, прекарана „в стигането“ дотам, е изгубено време. Полетите със самолет се сливат един с друг, а пътуване по-дълго от 3-4 часа с кола, автобус, влак или дори ферибот, вече отива в графа „дискомфорт“.

Но когато бързаме да стигнем, ние претупваме най-важния компонент на глагола „пътувам“, който е да „сме на път“. Пропускаме да изживеем катарзиса на пълното сливане с пътя и да се почувстваме осъзнати в момента, който се случва. Осъзнатостта чрез медитация е непостижима за много от нас, но осъзнатостта чрез пътуване е състояние, което всеки може да изпита. И понеже едва ли ще ви убедя да се откажете от самолетния полет до Стокхолм, искам да ви запаля по един друг тип пътуване, популярен сюжет от литературата и киното от Керуак насам. Познато е още като „роуд трип“, което преведено на български създава тавтология – „пътуване по пътя“. А сезонът за това не може да бъде по-подходящ, особено за търсещите все пак някаква доза на комфорт. Ето 10 причини защо да си устроите роуд трип.

 

Покриваш по-голям периметър за по-кратко време

Роуд трипът като концепция може би най-силно се доближава до изконното значение на думата „пътешествие“, защото целта тук не е да стигнеш, а да пътуваш от място на място, без да се задържаш твърде дълго. Така за много кратко време покриваш относително голям периметър, защото никога не губиш време във връщане – движиш се само напред, което само по себе си те държи в състояние на положителна възбуда. Затова не губиш и време да се „настаняваш“, да си създаваш уют, да си подреждаш багажа, защото постелята служи само за сън. В момента, в който отвориш очи, пътят отново те зове. Чака те вълнуваща отсечка и 5-8 интересни неща, които нямаш търпение да видиш. Така, само за пет денонощия успяхме да обиколим по целия периметър на Пелопонес, като обследваме всеки от четирите ръкава, един по един, вътрешността на полуострова, както и цялата северозападна дъга – нещо, което няма как да направиш, ако се застопориш на едно място.


Успяваш да видиш повече неща

Един роуд трип ти позволява да събереш в едно пътешествие забележителности и интересни места, които иначе трябва да разделиш на няколко пътувания с отсядания. Аз лично съм алчна за разглеждания и искам да видя всичко от първия път, без да ми се налага да приоритизирам кое да не успея да видя сега. Ако вземем пак за пример Пелопонес, който предлага над 30 основни забележителности, няма как да ги видиш на един път, освен ако не обикаляш. И не, въобще не се налага да се бърза по простата причина, че през цялото време се движиш напред и чувството, че се бавиш или че се задържаш някъде, не съществува.


Планираш само в най-общи линии

Приучили сме се да свръхпланираме своето ежедневие, независимо дали в служебен или в личен план, и без да си даваме сметка, често пренасяме този навик и във ваканциите си. А не е ли смисълът на почивката да си починем и от планирането! Да не отмятаме и да не се придържаме. Точно това е идеята на роуд трипа – избираш си дестинация, набелязваш няколко ключови места, гледаш в най-общи линии откъде минава маршрутът и тръгваш, без да има нужда с нещо повече да натоварваш съзнанието си. Най-накрая тази част от съзнанието ни, която отговаря за логистиката, може да се отдаде на заслужен отдих. Може би ви звучи парадоксално – че не е ли пътуването логистика? Когато отсъства пресата за време и стремежът ни към ефективност и справяне, всичко става много лежерно и приятно.


Имаш свобода да импровизираш и оставяш нещата да ти се случат

Липсата на строг план предполага свободата да не се придържаш към него. Ако нещо си подценила и искаш да му отделиш повече време или пък нещо се е оказало прехвален туристически капан, на който няма смисъл да отделяш повече и минута, нищо не те спира да постъпиш спрямо интуицията си. Пътуването само задава ритъма, а нашата роля е да му се доверим и да го следваме. По някое време, още през първата част на пътуването, ще се отърсим от обичайния си импулс да контролираме нещата. И точно в този момент започва истинското пътешествие, когато просто оставяме нещата да ни се случат, без да ги насилваме.

Ако нещо ни задържи, е чудесно, ако нещо успее да ни прикове вниманието, още по-добре. Ако успеем да подходим към един град без преднамереност, а оставим той сам да ни води и да ни покаже най-неочакваните си прелести, ще се изненадаме колко съкровища сме успели да открием. Ако джипиесът е избрал неочакван черен път през планината, няма полза да се нервираме и да се тормозим „как е възможно?“. Отпуснете се. Този път неслучайно ви се е случил. Ще минете през места и ще видите гледки, на които не ставате свидетел всеки ден. Точно тогава се появяват тези куриозни, забавни, понякога малко страшни, но със сигурност незабравими случки, които правят едно пътуване незабравимо, а споменът за него тлее в нас месеци наред.


Спиш на много повече места и ги опознаваш като местен (сутрин и вечер)

Опознаваш истински едно място, когато си легнеш и станеш с него. Като местните. Именно звуците и миризмите на нощта и на сутринта придават автентичния дух на мястото. Когато едно време пътувахме с нашите по Европа, преспивахме там, където осъмвахме. Идеята за предварителни резервации би се сторила на родителите ми много странна: защо, като подслон винаги се намираше? Преди няколко години установих, че противно на очакванията ни, нещата не са се променили твърде много. Чрез приложенията на Airbnb и Booking почти навсякъде в Европа можеш да си намериш стая в последния момент, буквално 20 минути преди да се настаниш, и то до късно вечер, при това в централните части на града, за сума от порядъка на 30 евро. Ако си достатъчно приключенски настроен да обикаляш с палатка, опциите за къмпинг също са много и добре обозначени в Google Maps. А няма нищо по-приятно от това да заспиш и да се събудиш под звуците на вълните на непознатото море.


Позволява доста прилично бюджетно преживяване

Когато вниманието ти е фокусирано върху самото пътуване, в което не са предвидени занимания като шопинг, твърде много свободно време за размотаване, настаняване в място за отдих, парите от само себе си не се харчат като реки. Когато избираш място, в което да преспиш, а не да прекараш една седмица, и не търсиш удобства, от които няма да се възползваш, допускаш доста по-спартански критерии в опциите си за подслон. И понеже разходите ти се свеждат до три основни пера – бензин и пътни такси, наем на стая и такси за вход, магнитчета и вода, в края на деня с чиста съвест можеш да си позволиш заслужена и по-разточителна вечеря в някое от местните таверни или тратории и да си направиш равносметка на деня на по чаша местно вино от избата.


Няма нужда да планираш и да събираш пари с месеци

Разбира се, пътуване в чужда страна или страни предполага поне частично добавен отпуск към почивните дни и определено количество заделени средства. Добрата новина е, че географското ни разположение позволява немалко опции и идеи за роуд маршрути както на север (цяла Европа – така например преди две години вместо да минем пак по обичайния път София-Любляна, минахме през Йоанина, откъдето пропътувахме целия източен адриатически бряг, от Албания до Италия), така и на запад (с ферибота до Италия от Игуменица) и на юг (Гърция – Пелепонес, Крит и островите, и Турция – северозпадната част е безопасна и предлага доста история и природни забележителности).

Но по-добрата новина е, че България е пълна с варианти за двудневни пътувания, които не са натоварващи нито като път, нито като отделено време, нито пък като средства. С все пак немалки инвестиции, вложени във възстановяването и консервирането на древни, но и новооткрити забележителности, с всички симпатични издания за пътувания в България, тип поредицата „Отбивки“. С почуда ще установите колко много чудесни места има в България, които нито сте посещавали, нито дори сте чували.


Изолираш постоянния шум в главата си

По някое време установяваме с почуда, че непрестанната центрофуга от тревожни мисли в главата ни е спряла и някак проблемите, които довчера ни изглеждаха ужасно сериозни и неотложни, сега ни се струват като далечен спомен. Даже не ни се напъва да се сетим за какво ставаше въпрос. Радваме се, че чуваме шума на прибоя, че усещаме как топлият бриз си играе с косите ни и че носът ни вдишва упойващата миризма на средиземноморски билки и морска пяна. И понеже ежедневието ни е научило да се отнасяме с недоверие към всичко поетично, в този момент вече се чувстваме достатъчно освободени от тиранията на прагматичните действия, за да влезем в ролята на лирична героиня от поема на Романтизма.


Отдаваш се на пътуването

И така, достигнали до средата на пътешествието ни, разбираме, истински чуваме какво са имали предвид средновековните мъдреци с тяхното „човек е човек, когато пътува“. Животът се изпълва с особен смисъл, скрит за нас през рутинните дни от живота ни. А смисълът е в това просто да бъдеш и да си част от момента, който ти се случва. И това става с лекота, без напън и без нуждата постоянно да насочваме съзнанието си. Ей така, от само себе си. Затова след подобно пътуване се връщаме преродени и с чувство за цялост. Тази терапия ни е помогнала отново да съберем разглобените части на личността си в кохерентно състояние. Какво повече има да желаем?


Имаш по-интересна история за разказване

Историите от едно пътуване почти задължително са по-необикновени и неочаквани от историите, свързани с един престой, било то и на чуждо място. Движението, динамика и действието са естествена част от едно пътуване – не е нужно да го търсим или предизвикваме. Неочакваните случки и хора сами се нанизват без нуждата от намеса от наша страна. А когато се съберем след това с приятели, интересните разкази тръгват от само себе си, без да се налага да ги разкрасяваме за повече ефект.