Начин на живот

На национален празник в Осло – цвят, радост, надежда

През 1814 г. на 17 май е подписана Норвежката конституция и оттогава това е Националният празник на Норвегия.

Ние нямаме такъв ден! Зад заразителната и цветна картина на норвежкия национален празник, в който се включихме с желание и настроение, просто нямаше как като лайтмотив непрекъснато в мен да не отеква "Ние нямаме такъв ден!". Ден, в който всички като един да имаме празник, да сме официално облечени, щастливи, да сме навън и да се гордеем с това, което сме – каквито и да сме.

На 17 май 1814 г. е подписана Норвежката конституция. Оттогава на тази дата се чества Националният празник на Норвегия. Независимостта на страната датира от почти век по-късно – 1905 г., но много преди това парадите за 17 май се превръщат в традиция, която е жива и до днес. Отначало парадите са детски, и то само от момчета. След 1899 г. е разрешено да участват и момичета и оттогава насам на този ден се случва все същото – училищата на града излизат, водени от знаменосци, от училищния оркестър и мажоретките, когато има такива, а отзад вървят децата – от детската градина нагоре. Всички са празнично облечени, много от участниците в парада са с национални костюми.

Отивайки на Националния празник в Осло, бяхме помолени да си облечем официални дрехи, защото всички на улицата са официално облечени. Така и се оказа – от едва прохождащите човечета до възрастните баби, всеки е с най-хубавите си дрехи, а мнозина са с национални костюми, които се обличат на този празник или в много официални случаи и са страхотно красиви и скъпи. [[more]] Трудно е да споделя накратко всички впечатления, които събрах в този слънчев и толкова емоционален ден, но някои просто не мога да не отбележа. Всички хора са ангажирани в празника – учениците от африкански или арабски произход са с официалните дрехи на своя регион, но с норвежко знаме в ръка и пеят с останалите. Всеки човек на улицата без изключение е със закачен на ревера трикольор с норвежките цветове – черено, бяло, синьо. Момченцата на абсолютно всяка възраст са с костюм. Националните костюми – мъжки и женски, са навсякъде и са доста различни, всеки изработен прецизно до най-малкия детайл, със съответните бижута, шалове, чорапи и обувки. Учителите масово са мъже – и на малките дечица, и на по-големите. Един от оркестрите по улицата беше от дечица, които видимо имаха проблеми с развитието, някои от тях в инвалидни колички. До всяко дете вървеше придружител, но тези деца свиреха! И не се страхуваха от тълпата, а участваха в празника. Целият град беше затворен за коли и пълен с пешеходци – в парада участват около 100 училища, а стотици хиляди хора са публика.

Това са само малка част от причините да си мечтая и ние да имаме такъв празник. Уви…