Начин на живот

7 любими местенца в Пловдив, които можете да обиколите за един ден

Перфектният маршрут за напреднали

Няма случай, в който да съм отишла в Пловдив и да съм пропуснала да посетя моите любими местенца. Те са много, защото с времето човек винаги открива нови и нови градски тайни, а Пловдив е град, който на драго сърце ти позволява да ги разкриеш.

Обичам не само Стария град, но и други места, запазили един по-различен градски дух, например: Цар Симеоновата градина, Бунарджика (без увенчалия го съветски войник), различните пазари с имена на дните от седмицата. И, разбира се – Капана.

Напоследък, с обявяването на града за Европейска столица на културата за 2019 г., периметърът ни включва и тютюневите складове, където в момента тече харесваната от нас изложба "ДИМ.Истории за тютюна". Но докато сме в очакване на нови изложби от програмата на Пловдив 2019, ви предлагам една малка разходка из любимите ми места, както и из някои нови, които открих съвсем случайно, при последното си посещение.

Започваме от Джумаята, където в момента тече изложбата на фрагменти от Берлинската стена и представя прекрасни европейски образци улично изкуство. Тръгнете нагоре по павираните улички на Стария град и веднага вдясно ще е първата ни спирка.

    А тя е ...


Напълнете си очите в галерия Филипополис

Това е друг свят. Хаджи-Алековата къща на пловдивската улица "Съборна" или Галерия  Филипополис.

Автентична възрожденска къща, със запазена фасада и интериор, която е събрала на втория си етаж прекрасна колекция от творби на български художници. Сбирката е частна, собственост на семейство Теодора и Стефан Малецови, които са посветили времето и страстта си на шедьоврите на поколения български художници – от средата на 19 век до наши дни.

Реновираната къща на Хаджи Алеко Цветков, строена през 1865 г. в духа на западноевропейския неокласицизъм, приютява през 2003 г. създадения от семейство Малецови частен художествен музей в Пловдив. Сред изложените картини има платна на едни от най-известните български майстори като Цено Тодоров, Константин Щъркелов, Георги Машев, Никола Танев, Сирак Скитник, Христо Станчев, Ненко Балкански, Бенчо Обрешков, Цанко Лавренов, Давид Перец и много други.

Неописуемо е усещането от преминаването от стая в стая: стени, отрупани с картини, скърцащ паркет, златни прашинки във въздуха и изглед към града отвисоко. На първия етаж на къщата се намира и ресторант Филипополис, който никак не е лош, но сега не е време за ядене. Продължаваме нагоре, подминаваме къщата музей на Златю Бояджиев, Етнографския музей. Стигаме до ул. "Д-р Чомаков" № 5А.

    Има още ...


Отбийте се в къщата на Атанас Кръстев (Начо Културата)

Ако не сте чували рожденото му име, не се притеснявайте. Него всички го знаят като Начо Културата и независимо как ви звучи това име, то е огромен комплимент!

Човекът, който е възродил Стария Пловдив, който го е превърнал в средище на артисти и бонвивани. През 1954 г. Атанас Кръстев започва работа в община Пловдив като инспектор в културно-просветния отдел, свързан с управлението на Стария град. От този момент за пловдивчани той се превръща в Кмета на Стария Пловдив, а после в гальовното – Начо Културата. Благодарение на него са разкрити и реставрирани Античния театър и Римския стадион. Всички постоянни експозиции музеи в Стария град са негово дело.

Тук, на върха на Небет тепе, е домът на Атанас Кръстев, където той е живял през последните 50 години от своя живот. Всичко е запазено както е било, с оригиналните му вещи и интериора на възрожденската къща. Но най-интересни тук са картините, събрани в неговата прекрасна колекция от произведения на изкуството.

Тук можете да видите невероятни неща – не само Златю Бояджиев, Давид Перец и Георги Божилов – Слона, но и Кольо Карамфилов, Димитър Киров, Иван Кирков, Енчо Пиронков и много други. От чардака на втория етаж се открива неземна гледка към Стария град, който нямаше да е това днес без хора като Начо Културата.


Изкачете се на върха на Небет тепе 

Тук – освен останки от крепостна стена – можете да видите панорама на целия град, да преброите останалите тепета, да видите някоя и друга нововенчана двойка, да послушате разказите на екскурзоводите и да си починете. След кратка почивка продължаваме към следващата ни спирка в Стария град.


Разгледайте постоянната експозиция на Димитър Киров – ДиКиро в къща „Стамболян“

Известна още като Къщата на художниците, забележителната пловдивска красавица приютява картините на художника от 2010 г. Димитър Киров е един от най-ярките представители на пловдивската сцена през 60-те и 70-те години на 20 век. Аз лично видях тази експозиция за първи път преди броени дни и се очаровах. Творбите му са характерни с един отчетлив фрагментарен почерк, ярки тонове и монументален стил. В същото време някои от тях са толкова лични и интимни, че може да ти спре дъхът.

Важно е да кажа, че и в къщата на Стамболян, и в къщата на Начо Културата ме посрещнаха едни изключително приятни разпоредителки, които ми отделиха внимание, разказаха ми интересни неща, намериха време и усмивка за единствената си посетителка.


Изяжте едно ашуре в турската сладкарница на Джумаята

Разбира се, тук има и кюнефе, и баклава, и кадаиф. Аз предпочитам ашурето, защото не е толкова сладко, но носи характерния ориенталски аромат и върви чудесно с турското кафе. След като се подкрепите, е време за последната ни спирка.

Посетете Галерия Sariev Contemporary и вижте новата изложба на Правдолюб Иванов

Време е за съвременно изкуство. В Пловдив през последните години то винаги има своето място благодарение на Sariev Contemporary, които са отговорни за представянията на автори като Рада Букова, Стефан Николаев, Недко Солаков, Мартина Вачева и много други. В края на току-що ремонтираната улица"Отец Паисий", която е успоредна на Главната, и в много от случаите – доста по приятна, ще откриете Sariev Gallery, където на 1 март ще се открие изложбата на Правдолюб Иванов „Роботите не се изпотяват“.

За предстоящата си изложба самият автор казва следното:

„Думата робот е измислена от чешкия писател Карел Чапек** и идва от славянската дума за работа, принудителен труд. Изминали са почти 100 години оттогава и съдържанието ѝ достигна до централната нервна система на човечеството, алармирайки за страхове и надежди.

Изложбата се състои от няколко обекта, в които банални предмети, роботизирани системи, изкуствено приготвена пот и няколко кренвирша се опитват да съществуват съвместно, за да докажат, че нито страховете, нито надеждите ни са оправдани.“

А накрая ...


Хапнете в Тheatre

Хайде стига с този Паваж! Там винаги е лудница, сервитьорите са на прага на грубостта, менюто отдавна ни е втръснало, аз лично винаги съм се дразнила от закачки със соца. Ресторантът, за който ви говоря, е на прекрасно място – в двора на Драматичен театър Пловдив. Приятна фюжън кухня, живописна атмосфера, любезен персонал. Какво повече?

 

Още един уикенд маршрут, не е Пловдив!