Казват, че мечтите се сбъдват. Няма нищо по-вярно от това. Какво ще стане, ако си пожелаеш да се "преродиш" и животът ти поднесе пътуване до Италия? Ще се окаже, че наистина няма нищо невъзможно и няколко дни на това магическо място могат да докажат това.
Никога не бях предполагала, че отправяйки това послание към вселената, то ще се осъществи точно по този начин, с едно няколкодневно пътуване. Още със стъпването си на италианска земя, усетих, че мястото е специално. Първата спирка Рим – вечният град, бързо ме завъртя в лудия си ритъм и ме накара да изпитам адреналин, който бях забравила. Напрежението във въздуха е заразяващо, шумни улици, големи пространства, хора от всички точки на света, вървящи с нестихваща енергия. Смели и различни - италианците привличат погледа и няма как да не ги обикнеш заради пламъка в очите и сърцата. А масивните и величествени сгради, които са станали свидетели на безброй съдби и исторически събития, внушават респект и омагьосват със съвършенството си. Малки, скрити улички, гъмжащи от хора, където можеш да се насладиш на най-вкусните неща.
Не знам кой е градът, който никога не спи, но Рим със сигурност оставя усещането за такъв.
Пулсът му винаги е учестен, а хората в него – винаги готови да покорят света, сякаш живеят за последно. Ако не си срещал любовта, там може да се случи, защото не само всеки я носи в себе си, но и не се страхува да я покаже. Ако искаш да вървиш без спирка и да откриваш нови и нови съкровища, мястото ти е там. Ако искаш да бъдеш смел и да се почувстваш свободен, духът на хората бързо ще се влее в теб и няма да има пречки и за най-съкровените ти желания, защото дори и да не пуснеш монета във фонтана Ди треви, магията във въздуха, е толкова силна, че няма как да те подмине.
Рим е прекрасен, може да се обикаля с дни, но пътят продължава, и се озовавам на другата крайност – тихо, малко, курортно градче, което в първия момент не можеш да свържеш по нищо с досегашната Италия, която съм видяла, освен по името – Фано. Светлите цветове са навсякъде: по чадърите и шезлонгите, на плажа, в малките уютни детски кътове, в зелената растителност, в разбиващите се вълни. Италианската реч е тази, която скоро напомня
Барбара Пейчинова
Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...