ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Англия в цвят и цветове

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Английският климат – в света на хората нарицателно за почти непрестанен дъжд, влага и пестеливо слънце, а в света на цветята вероятно е възхваляван като райски и мечтан за всяко растение. Тучни ливади, огромни паркове, страхотни цветя, които цъфтят сякаш с месеци, кичести магнолии и цели стени с цъфтящи растения – Англия очевидно е благодарно място за градинарите и любителите на флората. Нищо чудно, че най-известните изложения са тези за цветя, начело с кралското в Челси.

Целта на нашето пътуване беше имението Чатсуърт и по щастливо стечение на обстоятелствата се оказа, че ще попаднем в него в уикенда, в който там се провежда изложението на цветя. Тази година темата му е „Дизайнерски революции“ и е посветено на Джоузеф Пакстън, който някога е бил градинар в имението Чатсуърт хаус. Докато се чудехме дали си струва да отделяме време за цветята в единствения ден, който имахме за имението и градините, билетите свършиха. На място също може да се купят билети, но са доста по-скъпи и всъщност никой не оставя това за последния момент, ние бяхме единствените хора на касата.

Виждат се големи поляни с овце и крави, преградени с ниски каменни огради и тук-таме каменни къщички, зеленясали от влагата. Точно като по филмите.
За отбелязване е, че цялото пътуване из графството е подготовка за точно такова градинско мероприятие. Времето беше подобаващо влажно и не много приветливо, от рейса се виждат големи поляни с овце и крави, преградени с ниски каменни огради и тук-таме каменни къщички, зеленясали от влагата. Точно като по филмите. Опашката на входа е огромна още от сутринта, но минава много бързо. Хората до един са с гумени ботуши или много солидни обувки и с дъждобрани. Освен това за целия ден не срещнахме нито един чужденец. Посетителите са основно англичани, предимно на възраст, страхотно мили и възпитани хора, които с удоволствие общуват с всеки и обезателно си тръгват с разсад и сувенири.

Изложението се провежда в подножието на къщата и всъщност е в едно блато. Гумените ботуши са наистина силно препоръчителни, защото пясъчните пътеки и дървените скари не помагат съвсем срещу потъване в калта, още повече че вали почти непрекъснато. Като се изключат неподходящите ни обувки, всичко друго беше прекрасно. 

Има поне десет вида божури – включително многоцветни, като впрочем всички ухаят различно.
Всъщност се оказа, че сме попаднали на нещо като огромен базар. За хората, които имат градини, се предлага абсолютно всичко – парници, беседки, градински бараки и къщички, инструменти, дрехи и ботуши, аксесоари и украса, картини и цветя, цветя, цветя. Самите инсталации на цветарите са в няколко огромни павилиона. И макар че на много от цветята знам имената, просто не съм си представяла, че съществуват толкова много сортове, цветове и размери. Има поне десет вида божури – включително многоцветни, като впрочем всички ухаят различно, към всеки имаше представен и съответният парфюм. Половин дузина от любимите ми нарциси – малки и големи, десетки цветове и форми далии, ириси, гладиоли и, естествено, рози, както подобава на Англия. Много от изложените цветни композиции са от различни цветя, като са комбинирани диви и питомни, и именно те са най-красиви. В два от павилионите бяха направени композиции само от тропически растения, които се отглеждат на закрито.

За цветята не може да се разказва, те просто трябва да се видят. И макар че наистина е претъпкато с хора, всички са любезни и съобразителни, никой не се блъска и може спокойно да се снима и разглежда отблизо.

Признавам си честно, че у дома имам само една саксия и посещението в Чатсуърт не ме накара да пожелая страстно да отглеждам градина, но цветовете и емоциите са наистина прекрасни и определено това е преживяване, което бих препоръчала на всеки.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...