ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Априлци, здравей

Априлци, здравей
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Прекрасно стечение на обстоятелствата ме отведе в Балкана, в Априлци, точно на 21 юни, за да посрещна първия ден на лятото там. Какво по-подходящо място да станеш свидетел на прехода на природата от зелената свежест на юни към знойното юлско слънце? И да се насладиш с вси сетива... Дворове, изпъстрени с прецъфтяващи розови храсти, очарователно бели диви хортензии и напети мушката. Аромат на бор, примесен с дъх на пресни билки и току що разпъпили се липови цветове. Надпяване между щурците, птичките и бълбукащата река (Видима). И зелено - до където стига погледът.  

В непринудени разговори с местните жители научихме следните интересни факти за градчето:

Навремето днешният Априлци е представлявал четири отделни села, които са били обединени в един град през 1976 година по случай честването на стогодишнината от Апрлиското въстание. От там и етимологията на името – Априлци.  Днес бившите села Зла река, Ново село, Острец и Видима са квартали на града и се разпростират на обща дължина приблизително единадесет киломерта в обширна котловина в подножието на Балкана.

От квартал Видима се разкрива разкошен изглед към върховете Ботев и Марагидик, на който имах възможност лично да се насладя. Още по-интересното в случая е, че заради спецификата на релефа и местоположението, връх Марагидик изглежда по-висок от връх Ботев, което в действителност не е така.
В този край сливите са на почит, а местните жители си казват “На здраве” само с Априлска сливова ракия. Твърдят, че тя по нищо не отстъпва на прословутата Троянска сливова, която се произвежда само на броени километри от тук.    

Местността наоколо, освен че наистина е впечатляващо красива, предлага доста голямо разнообразие – екопътеки, водопади, махали, забележителности с културна и историческа стойност, така че другия път ще дойдем с още по-добри фотоапарати и ще останем за по-дълго време. 

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...