Начин на живот

Две момичета в Банкок

Приключения по женски в Тайланд

Две момичета в Банкок

Тайланд ми бе мечта от години. Особено Пукет. Предполагам, всяка от нас поне веднъж в живота си си е представяла себе си на приказните бели плажове от "Плажът".

Но преди да се отдадем на релакс и почивка, решихме да се гмурнем в неспирния живот на Банкок. След дълъг нощен полет от Дубай, леко разочарование при пристигането в хотела (снимките не отговаряха на тези от сайта за резервации, което явно е нормално за Азия), доста шумни съседи от строежа в близост и бързо презареждане на батериите край басейна бяхме готови за столичния нощен живот.

Първата вечер посетихме Cloud47 - руфтоп, разположен на 47-ия етаж в центъра на Банкок. Тук високите сгради са в изобилие, както и баровете с чудесни гледки, но имайки предвид дъжда, който освежи града по време на вечеря, решихме за по-сигурно да се спрем на заведение с покрив. А той по никакъв начин не ни лиши от страхотните гледки отвисоко!

Нощният живот в Банкок приключва сравнително рано - повечето заведения затварят в 1 ч. или в 2 ч. сутринта. В случая за нас бе добре дошло, тъй като искахме да станем рано и да прекараме повече време, разглеждайки града. Да, ама не. След като веднъж излязохме от хотела, срещнахме хаоса, който цареше по улиците. Не ни допуснаха да влезем в Кралския дворец, тъй като не бяхме облечени подходящо. На главния вход един мъж ни се развика: "Без секси облекло!", тъй като бяхме по къси панталонки и потници - беше адски горещо и влажно. [[more]]След това се опитахме да вземем тук-тук до плаващия пазар, който искахме да посетим, но не успяхме да се спазарим. И изведнъж един симпатичен мъж в леко напреднала възраст, с малко зъби и идентификационен таг "Туристическа информация" се приближи до нас и предложи да ни помогне - бяхме две девойки, заобиколени от множество тук-тукаджии, пазарящи се за най-добра цена. Беше идеалният "спасител", който обаче в замяна се опита да ни продаде екскурзия до друг плаващ пазар, обяснявайки ни, че този, който ние искахме първоначално да посетим, е затворен в неделя. В действителност се оказа, че функционира само през уикенда. О, дори ни предложи специална отстъпка, тъй като неделя е "Денят на Буда".

В крайна сметка не посетихме нито един плаващ пазар в Тайланд. Бърза промяна на плана - успяхме да избягаме от всички тук-тукаджии и продавачи на изживявания и се скрихме в храма срещу Кралския дворец. Буквално само на няколко крачки от туристическата олелия, тук никой не ни крещеше, никой не ни продаваше нищо и успяхме да видим на живо как местните в действителност почитат Буда.

След като напуснахме храма (и се отдалечихме още повече от данданията около Кралския дворец), най-накрая успяхме да хванем такси, което ни отведе до друг уикенд пазар. Не си спомням името му и честно казано мисля, че е за добро. Беше огромен. Помещаваше се в няколко огромни шатри, без в действителност да съществува каквото и да било разделение на стоките. Така в един момент бяхме до щанд за тениски, а в следващия минавахме директно между масите на ресторант и се озовавахме насред щанд за обувки. И от всеки ъгъл някой се опитваше да продаде нещо - я фалшиви дизайнерски дрехи, я "Ролекс"… Беше изключително хаотично и умопомрачително изживяване, изпълнено с безброй аромати (не всички от тях приятни), толкова типични за Азия.

Следващата ни спирка беше търговският център MBK. На пръв поглед изглеждаше като нормален мол, но с една удивителна характеристика - можехме да се пазарим на воля! И беше климатизиран. О, също така разполагаше и с Burger King, което по тези географски ширини е синоним на щастие.

След като вечеряхме късно в хотела и дъждът този път не ни позволи да излезем, установихме, че в Тайланд съществува доста стриктен закон относно продажбата на алкохол в магазините. Искахме да си закупим бутилка вино и да пием по чаша на балкона, наслаждавайки се на дъжда, но тъй като беше вече след полунощ, нямахме тази възможност - очевидно продажбата на алкохолни напитки извън интервалите между 10-12 ч. и 22-24 ч. е забранена. А всички заведения в района вече бяха затворили.

Поне последният ни ден в Банкок премина плавно, много приятно и ползотворно. След бърза закуска се отправихме пеша към Кралския дворец. По пътя си срещнахме игриви катерички…

Посетихме Храма на Зората (Wat Arun).

Минахме покрай Гигантската люлка - висока 21 м, тя е един от най-забележителните религиозни символи на Банкок.

Строежът на Кралския дворец е започнал през 1782 г. по време на крал Рама I, основателят на династията Чакри, с цел да се превърне в кралска резиденция. Оттогава насам е най-важният архитектурен символ на Тайланд. До 1925 г. Кралският дворец е използван значително като кралска резиденция, а днес - само за церемониални служби. Поради тази причина "секси" облеклото (както ни се развикаха предишния ден) не е позволено и посетителите трябва да бъдат облечени подобаващо. В никакъв случай не говорим за официални тоалети и бални рокли, но според местните обичаи коленете и раменете не трябва да са на показ. И днес вече бяхме подготвени. Освен дългите летни рокли си носехме и по една тениска, която да облечем на входа. Със сигурност не беше най-стилният тоалет, но се оказа доста функционален, имайки предвид жегата и високата влажност.

От всичките три зони на Кралския дворец само две са достъпни за посетителите: Външният двор, където са сервизните помещения, обществените сгради и Храмът на Изумрудения Буда…


И Централният двор, където се намират най-важните жилищни и държавни сгради.

Вътрешният двор е запазен изключително и само за краля, кралицата и останалите негови съпруги.

След още дъжд и бърза вечеря беше време да се възползваме максимално от последната си нощ в Банкок. Началото й беше обещаващо - директно от хотела се качихме на корабчето, което стига до пазара "Азиатик" (близо до Кралския дворец), за да посетим лейдибой кабаре в "Калипсо". По пътя видяхме и 46-метровата златна легнала статуя на Буда в храма Wat Pho, построена през 1832 г.

Залата "Калипсо" не е особено голяма - с капацитет от около 400 души, което, от една страна, е приятно, тъй като успях да видя израженията на Катой-танцьорите (лейдибой). От друга страна, явно беше прекалено малка, тъй като на моменти се улавяха някои неперфектни детайли - като например провисналата струна на бас китарата, на която уж един от танцьорите свиреше. Та да, определено беше плейбек спектакъл, което предполагам беше очаквано, имайки предвид цената, която на всичкото отгоре включваше и напитка. Но за сметка на това беше доста интересен спектакъл, който си заслужава да се види. Все пак Катой са много силно свързани с цялостната култура в Тайланд - местните вярват, че те носят късмет и е особена чест в семейството да има поне един лейдибой.

След като спектакълът приключи, всички танцьори се събраха в лобито на залата, където зрителите могат да се снимат с тях… И да им дадат бакшиш. Една от тях дори си позволи да бръкне директно в портмонето на девойка и да си избере сама банкнотите.

Виждате ли какво държат в ръцете си тези дами?

Излязохме от "Калипсо" на бегом, почти преследвани от танцьорите, очакващи бакшиш, за да се озовем в лудо търчащ и взимащ завоите на ръчна тук-тук (ако тези машинки изобщо имат ръчна спирачка). Със сигурност това бе едно от най-лудите возения в живота ми. Пристигнахме до кулата Лебуа хванати за ръчичка - никоя от нас не изостана на някой завой, което все пак беше от голямо значение, имайки предвид, че бяхме само две. Горе, на върха, ни очакваше Sky Bar руфтоп - барът от "Последният ергенски запой 2". Не пропускайте да опитате коктейла "Ханговертини" - питието, специално създадено за филма. Може да е леко препълнено с туристи, опитващи се да пресъздадат известни кадри от филма, но посещението тук си заслужава.

Със или без "Ханговертини" в ръка, там горе две европейски момичета отпиваха от този непознат и различен свят, който там долу изглеждаше цветен, жив и дори някак мечтан и вълшебен.

И разбира се, че бяхме последните, които напуснаха заведението, когато то затвори. Каква изненада! Първоначално, когато барът затвори, бяхме любезно поканени да се преместим и ние мирно и кротко си взехме питиетата в ръка и продължихме да се любуваме на гледката към реката Чао Прая, обръщайки гръб на еуфорията, царяща в известния бар. Когато обаче следващия път погледнахме назад, цялата охрана на заведението (всичките облечени в черно) ни бяха заобиколили в кръг. Нямаше никой друг наоколо. Та... трябваше да си тръгнем.

Капкункá, Банкок! Първоначално не беше много приятелски настроен към нас, но впоследствие отвори обятията си и ни прегърна, както никой друг в Азия!

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.