ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Барселона по стъпките на Уди Алън и „Вики Кристина Барселона“

Барселона по стъпките на Уди Алън и „Вики Кристина Барселона“

Снимки: Pexels, Kaboompics, Авторът

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Обикновено обичам да пътувам сама, но този път си намерих съмишленик в това да пропътувам стотици километри, за да слушам любимата си група на живо. И ние – като във филма на Уди Алън – бяхме две приятелки, които се впуснаха в поредното си приключение. В Барселона. Е, нямахме цяло лято като Вики и Кристина, но пък имахме цели четири дни и никакъв план. Единственото сигурно беше, че ще ходим на концерт на Florence and The machine. И тъй като нито бяхме от момичетата, които следват стриктно туристическите маршрути, нито от тези, които предварително изчитат всичко необходимо за мястото, по идея на друга приятелка решихме да следваме стъпките на Вики, Кристина и Уди Алън. Не напълно, но поне да стигнем до част от местата, за да попием от Барселона толкова, колкото е необходимо. А в ритъма на стъпките ни през цялото време в главата ми звучеше инструментала на Пако де Лусия от филма – Entre dos aguas.

Не срещнахме своя Хуан Антонио (Хавиер Бардем), но пък за четири дни любовта е трудно да те намери, особено ако си й затворил вратата предварително. Не, че ние бяхме, но имахме далеч по-интересни неща за опознаване. Бяхме избрали хотел на самата главна улица, La Rambla, което се оказа изключително добър ход. Не само защото е в центъра и на 15 минути пеша от плажа, но и защото почти всичко ни беше на ръка разстояние в сърцето на Готическия квартал. Толкова много обикаляхме из малките му улички, че с всяко импулсивно завиване в някоя от тях се влюбвах все повече в този район. Почти всяка разходка започваше от най-стария пазар La Boqueria, откъдето си взимахме фреш, свежи плодове или опитвахме от традиционния хамон, а накрая винаги завършваше на Plaça Reial, който беше само на минута разстояние от хотела ни. Има някакво особено спокойствие на този малък площад, изпълнен със заведения и с толкова много слънце и музика. Там открихме и едно от любимите си места за хапване – Les Quinze Nits, където ядохме най-невероятния хумус. Опитахме храната и на други места из малките улички, но Les Quinze Nits остана за нас най-приятното и любимо място. 

Докато обикаляхме из Барселона, си направих колекция от снимки на красиво изрисувани с графити врати. Оказа се, че са толкова много. Сигурно помните онзи момент от филма, в който Кристина (Скарлет Йохансон) снимаше Мария Елена (Пенелопе Крус) точно на една такава. С леко небрежната й коса, с цигара в ръка и с цялата любов и непокорност, които носят и Мария Елена, и Пенелопе. Аз такава снимка не си направих, но колко врати само заснех.

Районът е изпълнен и с десетки малки площадчета, където също са се приютили уютни кафенета, в които да се скриете от тълпите туристи. Едно от тях е Plaça de San Felipe Neri, до което стигнахме по стъпките на Вики и Кристинa. Оказа се, че в момента точно този площад е един от най-празните и мрачни, в сравнение с всички останали, през които минахме и на които току-що бяха цъфнали дърветата.

Следвахме Вики и Кристина по La Rambla почти всеки ден, защото маршрутът ни постоянно минаваше през тази шумна и изпълнена с живот улица, независимо дали е 6 сутринта или 6 следобяд. Да, почти не ползвахме градски транспорт и дори до известните творения на Гауди - Casa Battilo, Casa Milà и La Sagrada Familia, стигнахме пеша. Мисията е напълно възможна, ако си мислите, че не е, а по пътя минахме и  през търговската улица Passeig de Garcia с бутици на брандове като Chanel, Versace, Fendi и Burberry.

Не посветихме много от времето си на Гауди, въпреки че La Sagrada Familia наистина е изключителна и всеки трябва да я види с очите си. Не стигнахме до Parc Guell, който също е негово дело. Все пак е хубаво да има какво да видим следващия път.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...