Начин на живот

Барселона по стъпките на Уди Алън и „Вики Кристина Барселона“

Когато две приятелки се озоват там без ясно определен план и само с един концерт в графика си

Барселона по стъпките на Уди Алън и „Вики Кристина Барселона“

Снимки: Pexels, Kaboompics, Авторът

Обикновено обичам да пътувам сама, но този път си намерих съмишленик в това да пропътувам стотици километри, за да слушам любимата си група на живо. И ние – като във филма на Уди Алън – бяхме две приятелки, които се впуснаха в поредното си приключение. В Барселона. Е, нямахме цяло лято като Вики и Кристина, но пък имахме цели четири дни и никакъв план. Единственото сигурно беше, че ще ходим на концерт на Florence and The machine. И тъй като нито бяхме от момичетата, които следват стриктно туристическите маршрути, нито от тези, които предварително изчитат всичко необходимо за мястото, по идея на друга приятелка решихме да следваме стъпките на Вики, Кристина и Уди Алън. Не напълно, но поне да стигнем до част от местата, за да попием от Барселона толкова, колкото е необходимо. А в ритъма на стъпките ни през цялото време в главата ми звучеше инструментала на Пако де Лусия от филма – Entre dos aguas.

Не срещнахме своя Хуан Антонио (Хавиер Бардем), но пък за четири дни любовта е трудно да те намери, особено ако си й затворил вратата предварително. Не, че ние бяхме, но имахме далеч по-интересни неща за опознаване. Бяхме избрали хотел на самата главна улица, La Rambla, което се оказа изключително добър ход. Не само защото е в центъра и на 15 минути пеша от плажа, но и защото почти всичко ни беше на ръка разстояние в сърцето на Готическия квартал. Толкова много обикаляхме из малките му улички, че с всяко импулсивно завиване в някоя от тях се влюбвах все повече в този район. Почти всяка разходка започваше от най-стария пазар La Boqueria, откъдето си взимахме фреш, свежи плодове или опитвахме от традиционния хамон, а накрая винаги завършваше на Plaça Reial, който беше само на минута разстояние от хотела ни. Има някакво особено спокойствие на този малък площад, изпълнен със заведения и с толкова много слънце и музика. Там открихме и едно от любимите си места за хапване – Les Quinze Nits, където ядохме най-невероятния хумус. Опитахме храната и на други места из малките улички, но Les Quinze Nits остана за нас най-приятното и любимо място. 

Докато обикаляхме из Барселона, си направих колекция от снимки на красиво изрисувани с графити врати. Оказа се, че са толкова много. Сигурно помните онзи момент от филма, в който Кристина (Скарлет Йохансон) снимаше Мария Елена (Пенелопе Крус) точно на една такава. С леко небрежната й коса, с цигара в ръка и с цялата любов и непокорност, които носят и Мария Елена, и Пенелопе. Аз такава снимка не си направих, но колко врати само заснех.

Районът е изпълнен и с десетки малки площадчета, където също са се приютили уютни кафенета, в които да се скриете от тълпите туристи. Едно от тях е Plaça de San Felipe Neri, до което стигнахме по стъпките на Вики и Кристинa. Оказа се, че в момента точно този площад е един от най-празните и мрачни, в сравнение с всички останали, през които минахме и на които току-що бяха цъфнали дърветата.

Следвахме Вики и Кристина по La Rambla почти всеки ден, защото маршрутът ни постоянно минаваше през тази шумна и изпълнена с живот улица, независимо дали е 6 сутринта или 6 следобяд. Да, почти не ползвахме градски транспорт и дори до известните творения на Гауди - Casa Battilo, Casa Milà и La Sagrada Familia, стигнахме пеша. Мисията е напълно възможна, ако си мислите, че не е, а по пътя минахме и  през търговската улица Passeig de Garcia с бутици на брандове като Chanel, Versace, Fendi и Burberry.

Не посветихме много от времето си на Гауди, въпреки че La Sagrada Familia наистина е изключителна и всеки трябва да я види с очите си. Не стигнахме до Parc Guell, който също е негово дело. Все пак е хубаво да има какво да видим следващия път.

Има още...


Но пък нямаше как да не посетим Музея на Пикасо, който е в Готическия квартал, където имаше две временни излжби. По-впечатляваща обаче се оказа изложбата Meet Vincent Van Gogh, която е гостуваща от Музея на Ван Гог в Амстердам и е разположена на самото пристанище (до 2 юни 2019-а). На нея ви очаква едно изключително красиво мултимедийно изживяване с различни видеа и интеракции, които ще ви потопят в света и творбите на гениалния художник. Дотолкова, че всеки сам може да нарисува свой автопортрет. Точно както го е правил самият Ван Гог.

Тъй като концертът, който очаквах с нетърпение, беше в Palau Sant Jordi, която се намира точно до Олимпийския стадион и на самия връх Montjuic, решихме преди това се разходим до Montjuic Castle. Както споменах, не бяхме добре информирани с някои детайли и се оказа, че изкачихме разстоянието до върха пеша, вместо да използваме създадения за тази цел лифт. Е, върнахме се после с него, но изкачването си беше истинско предизвикателство. Времето преди концерта използвахме и да се разходим около Plaça Espanya и впечатляващия Museo Nacional d'Art de Catalunya. Беше късно, за да влезем вътре, но това е едно от местата, които всеки трябва да посети в Барселона.

Последното място, което си „откраднахме“ като идея от „Вики Кристина Барселона“, беше Bar Marsella. Във филма Хуан Антонио води Кристина в този бар поне два пъти, а той е известен с това, че е най-старият в града и ако вярваме на всички истории, в него едно време се е събирала местната бохема включително Пикасо, Дали и Хемингуей. Там и до днес са останали всички възможни следи от миналото – стотици прашни бутилки по рафтовете, мебели, пропити с аромат на абсент, разкошни огромни полилеи и полуразрушен таван. Посрещна ни изключително дрюжелюбен барман, който се вихреше зад бара и единственото, което беше важно за него, бе всеки гост в бара да се чувства специален и добре дошъл. Беше толкова приятно, че се почувствах като героя на Оуен Уилсен в другия ми любим филм на Уди Алън „Полунощ в Париж“. Не срещнахме Пикасо и не беше полунощ, но пък със сигурност добавихме малко от нашите истории към всички онези, които Bar Marsella е попивал във времето.

Времето. Оставихме го да диктува ритъма на последния ни ден в Барселона. Без препускане. Без забавяне. И дори започнахме да пресичаме на червено, както непрекъснато правят местните хора. Решихме да го прекараме деня на плажа. Март не е толкова студен, че да не останем по тениска на плажа, въпреки че имаше и ентусиасти по бански, но не и толкова топъл, че да търсим сянка от слънцето. На плажа времето не спира, но има свой ритъм, дори може да го чуете по-ясно от шума на вълните. Освен ако не попаднете в онази част, където през няколко секунди ви предлагат парео, мохито или масаж. Но дори това не успя да ме подразни, докато отпивах от местната бира Estrella, която се оказа доста приятна, а аз обикновено пия само вино.

Но времето умее да изненадва, да се крие в пясъка и дори да спира понякога. За малко. Там, на един плаж, в Барселона. Нямаше Вики, Кристина или Хавиер Бардем. Бяхме аз и времето.

Когато сте в Барселона, гледайте и в краката си!