ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Благоевград за непознати и за влюбени

Благоевград за непознати и за влюбени
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Представете си, че попадате в Благоевград за първи път - толкова приятни преживявания ви очакват само за ден – разходка в парка, кафе в центъра, където винаги е пълно с хора, облечени цветно – особено момчетата, след това обяд в някое от заведенията до реката с огромни порции, които без да ви питат ще ви дадат в кутии, защото е невъзможно да си изядете всичко и после малка разходка по хълма из стария квартал Вароша.

Или пък сте като мен – ходили сте в Благоевград безброй пъти, имате там приятели и прекрасни спомени и това е един от любимите ви градове. И в двата случая има едно място, задължително и за непознати, и за влюбени – Историческият музей. Място, където всеки може да открие за себе си част от този край.Историческият музей на града се помещава в стара, типично социалистическа постройка, в която изглежда нищо не се е променило през последните 30 години, дори цената на билетчето, която е два лева. Но в това връщане в миналото има своеобразен чар. Експозицията, леко прашна и пунктуално описана, се разполага на три етажа, доста големи по площ и там има абсолютно всичко за Благоевград и района, което изобщо е възможно – от някакви стари изкопаеми от преди хилядолетия, до съвременната история на градския театър.

Едновременно природонаучен, археологически, етнографски, исторически, художествен, военен, учебен и дори мултимедиен, този музей е достатъчен, за да се разбере всичко за хората на Благоевград и тяхната огромна и оправдана любов към родната им земя. Като се започне от редките видове растения, като например особения вид иглика, който расте само там, продължителната и упорита борба за свобода – в музея няма нито една зала без пушки в нея – красивите пафти и бродерии, снимките на видни граждани и снимките на бежанци, археологическите находки, старата класна стая – всичко е там, събрано и подредено по години и раздели. Особено впечатляващ е разделът за бежанците – има списъци с цифри и те са доста сериозни. Десетки хиляди хора търсят убежище на българска територия и на снимките се виждат бедни и отчаяни, дрипави преселници. И за всеки се е намирал хляб и подслон, а някои много бързо са успявали да захванат работа и да преуспеят. Бабите и дядовците ни са имали гостоприемство, което ние изглежда сме загубили. Също впечатляващи са тефтерите за събиране на помощи за книги и училища – всеки грош е надлежно описан, дълги списъци от спомоществователи със съвсем малки суми.

Мило ми стана, че всичко това е част от родната история и че зад нас лежат усърдието, непокорството и усета за красиво на предците ни. На места като този музей ми се струва, че всички носим по малко от тях.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...