Често наричат този град в сърцето на италианския север Червената Болоня. Някои от причините за това са съвсем явни, други – не толкова. Онова, което веднага бие на очи, както в историческия център, така и в съвременните странични квартали, са червените фасади на сградите – не само заради красивите тухлени зидове в натурален цвят брик, но и заради боядисаните стени, които варират между тъмнорозово и английско червено. Допълнени със задължителните вишневи сенници, те създават специфична атмосфера, която трудно се забравя.[[quote:0]]През последните няколко века Болоня е основен индустриален и търговски център на смятаната за по-богата Северна Италия. Тук властва дух на предприемчивост и икономия; пари се правят от всичко, от което може да се правят; нищо, което може да бъде продадено или употребено с някаква практична цел, не се изхвърля. Една от местните легенди твърди, че така са се появили и червените фасади – за по-ефектно през Средновековието и Ренесанса боята е била оцветявана с животинска кръв от многобройните местни кланици. Мортаделата, изнамерена в тях, е и кулинарният символ на Болоня.
Ако се върнем на архитектурата обаче, най-пленителни в града са колонадите, чиято обща дължина е 38 километра. Тук няма сграда без колонада и всеки архитект и до днес се съобразява с това неписано правило. Под колоните е уютно, сухо в дъждовните сезони и сенчесто през лятото, а сводовете им са украсени с очарователни флорални орнаменти и мозайки – разбира се, преобладаващо в червено. Традицията на колонадите започва от местен феодал, който бил любител на разходките – те не трябвало да бъдат смущавани при никакви метеорологични условия.[[quote:1]][[gallery]]
Кликнете върху снимката, за да разгледате галерията
Иначе целият център е забележителен с множеството си старинни църкви, с най-стария в света университет, основан през 1088 г. и наричан по традиция Alma Mater Studiorum, където са учили доста видни умове и знаменитости – от Данте Алигиери и Николай Коперник, през Бенито Мусолини, та до Умберто Еко.
Над цялата старинна прелест на Болоня се издигат Двете кули – по-висока и по-ниска, червени и квадратни като големи комини и заплашително наклонени, но оцелели повече от десет века. Зад построяването им от 1109 до 1119 г. не стои нищо повече от човешка гордост – две от местните заможни фамилии, Азинели и Гаризенда, решили да си премерят богатството и величието, само че кулата на Гаризенда се килнала повече от допустимото и останала само 58 м, докато тази на Азинели е цели 96 м. Постепенно това става мода и в ранното Средновековие кулите в града стават над 200; други оцелели обаче няма.
Покровител на Болоня е св. Петроний, местен католически светец, живял през ІІІ-ІV в. Базиликата “Сан Петронио”, строена в негова чест няколко века, е най-колосалната, най-импозантна църква в Болоня, така и останала недовършена. Строена е на общинска земя, но единият от страничните й зидове опира на уличка, граничила преди векове с имот на Ватикана, който не бил отпуснат за строежа, макар и в прослава на градския светец.[[more]]А коя е не така явната причина Болоня да се смята за червена? Традиционно левичарските настроения в града. Често университетските центрове са добра почва за процъфтяване на либерални идеи и революционна романтика. Тя обаче тук се съчетава по един ведър, безгрижен италиански начин с едрия капитал на автомобилните концерни “Дукати”, “Ламборгини” и “Мазерати”, чиито центрове също са именно в Болоня.
