През 1851 г. австрийски картографи отбелязват село Брестовица на топографската карта в европейската част от Османската империя като малка точица сред северните родопски ридове. Аз попаднах в него заради нежеланието ни да се приберем след края на отдиха ни във Велинград, в един от онези нежно топли и меки есенни дни, изненадващи като неочакван подарък. Живописното пътуване от популярния спа център до напълно непознатото за мен място си заслужава отделен разказ, затова сега ще споделя само приятната изненада от селото, избата и хотела на “Тодороф”.
Над селото в Родопите са защитните височини и гъстите гори, до които кракът на завоевателите, идващи по широкия римски път край Марица, не е стъпвал. Откъм него пък са се ширели тресавища с гъсти храсталаци и водолюбиви дървета. Сегашното село е запазило това си географско разположение; само някои от къщите са се спуснали надолу към равнината.[[quote:0]]Брестовица е на 18 километра югозападно от Пловдив, в най-северното подножие на Върховръшкия рид на Западните Родопи, на височина 297 метра на границата на Горнотракийската низина. Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Горите заемат близо две трети от него, като една пета са изкуствено създадени, предимно иглолистните – бор, ела. Има габър, леска, дъб, бук, бряст, липа, дрян, глог. Релефът е силно насечен – гори, ливади, дерета, заоблени върхове. Само 5 процента от горите са за дърводобив, останалите изпълняват специфични екологични функции. Има зайци, лисици, чакали, язовци, диви прасета, вълци, сърни, елени, муфлони, синигери, свраки, кукувици, славеи, сиви врани, бухали, черни гарги, различни видове орли. Сладкопойните птици огласят с песните си района и е изключително приятно привечер или сутрин да си в компанията им – чуват се на хотелската тераса.
За съжаление, въпреки че до 1980 г. тук е било естественото обиталище на киклицата, вид скална яребица, и лещарката – изключително редки видове, те и пойните птици намаляват заради неправомерното изсичане на горите, бракониерството и общото замърсяване на средата. През социализма тук е било представителното ловно стопанство “Тъмраш”, където са се отглеждали диви кози, мечки, различни видове елени, муфлони, диви прасета. Обиталищата им са запазени, но животните вече ги няма.
Преданията изпращат Брестовица 13 века назад във времето. Открити са следи от праисторическо селище още от халколита. Намирани са каменни плочи с изображения на тракийския конник, сребърни монети. Името "Брестовче" го има в османски регистри още от 1472 г. Селото е старо, съществувало е през Средновековието. Още стоят останки от строения по време на Второто българско царство манастир “Св. Никола”, опожарен по време на голямото помохамеданчване през 1666 г. Съхраняваните ръкописи в библиотеката на Пловдивската митрополия – Четвероевангелие от ХVІІ век, Месецослов с избрани тропари от ХV век и др. – дават основание да се предполага, че в манастира “Св. Никола” са се трудили книжовници.
В турския регистър от 1576 г. селото е записано с българското име Бирестувиче, по-късно сменено с турско – Дереджикьой. Църквата “Св. Теодор Тирон” е изградена от дялан камък и изписана от Димитър и Никола Зограф, баща и син от Самоков. Осветена е на 25 август 1851 г. и е построена на мястото на старата, разрушена от придошло дере.
През 1800 г. в една местна учебна килия се поставя начало на учебното дело. За няколко месеца през 1835 г. е построена първата сграда на училището. Днес основно училище “Христо Ботев” разполага с три сгради и богата материално-учебна база. Читалище “Съзнание” съществува от 1873 г. Тук има фолклорни състави и певчески групи. Благоприятните условия за отглеждане на лозя в региона са причина още през 1908 г. да се създаде всестранна кооперация "Нов живот".
Бутиковата винарска изба “Тодороф” е продължител на местните винарски традиции и е първата от този вид в България. Сградата й е построена през 1945 г. от Братя Андонови, най-големите търговци и производители на вино по онова време в района. През 1947 г. е национализирана. Реституирана е през 1992 г. и е върната на наследниците. През 2001 г. я купува Иван Тодоров, който за шест месеца я реконструира и модернизира.
От региона, известен с качествено грозде и изключително вино, изба “Тодороф” предлага на любителите и ценителите уникални вина, които още от първата си реколта печелят награда на престижния международен конкурс Vinalies Internationales през 2003 г.
Избата има капацитет да преработва 500 000 кг грозде – 3 млн. литра вино. Около 400 000 бутилки бяло, розе и червено вино годишно, съобразени древните традиции на траките и същевременно с модерните тенденции, могат да бъдат закупени от всеки пожелал да се почувства специален. През 2012-2013 г. вината на избата за трети път са отличени със званието “Супербрандс”.
В двора на избата е построен спа хотелът, предлагащ на клиентите си процедури с естествени продукти от грозде и вино. Хотелът е със 7 апартамента, 3 двойни и 4 единични стаи с импозантен интериор и големи тераси. Има и къща за гости, където в луксозна обстановка могат да се настанят приятелски компании. Ресторантът е с 60 места на панорамната тераса, която препоръчвам заради гледката и удоволствието от нея; има и още 40 места и 30 в барбекю градината. Предлагат се специалитети от местен характер, както и подходящи мезета и спомагащи за доразкриване на вкусовите качества на виното гозби.[[more]]На осем метра под земята е дегустационната зала, където всеки пожелал да се наслади на предлаганите винени турове в компанията на технолог специалист може да опита различните марки и да научи повече за тях. Има и две конферентни зали с 20 и 40 места, което прави хотела подходящ за фирмени мероприятия.
Персоналът е дружелюбен и отзивчив, което, съчетано с хубавото вино, добрите условия и чудесния климат, прави мястото идеално за отдалечаване от ежедневието. Да се има предвид обаче, че не е подходящо за семейства с малки деца, тъй като няма детски кътове и места за игра. Но не заслужаваме ли и ние, възрастните, време и място за самите нас?
